Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Беше станала важна клечка, последното откритие на Хелион.
Да, всичко беше много забавно, или поне би трябвало да бъде.
Джейн разсеяно гризеше нокътя на палеца си, докато разглеждаше току-що направения списък. Включваше имената на доста господа, с които се бе запознала през последните две седмици.
Не разбираше защо е неспокойна. Трябваше да е щастлива. Все пак шантавият й план жънеше още по-добри резултати от предвидените. В компанията на Хелион й бяха представени поне дузина възможни претенденти: възпитани, добре изглеждащи и някои дори интелигентни. От всеки един от тях би излязъл нелош съпруг.
Защо тогава усещаше безпокойство? Заради внезапния интерес? Или заради избора на съпруг, вече не сън, а реална възможност? Или може би…
— Джейн, какъв срам! Обещахте ми днес да почивате.
Вдигна глава и замига изненадано към мъжа, облегнат на вратата. Както винаги, цялото й тяло настръхна. Без значение колко често се срещаха, всеки път й въздействаше.
Беше добре сложен. Особено днес, с черни панталони и сиво сако. Самият дявол. И тази усмивка, която криеше опасен чар. След две седмици в неговата компания, с вниманието и ласките му, би трябвало вече да е свикнала. Напротив, ставаше все по-нервна и напрегната.
— Господин Колфилд — промърмори и се опита да се изправи.
Все тъй усмихнат, той прекоси дебелия килим и се наведе към нея, достатъчно, за да я обгърне с аромата си, мъжки и топъл.
— И ми обещахте да запомните името ми — Хелион, не господин Колфилд — пошегува се сладко той.
— Не чух да съобщават за вас.
Погледна я развеселено, усещайки колко е развълнувана.
— Не ме изненадва, защото не са го направили.
„Престани да се държиш като глупачка, Джейн“ — укори се сама. Разбира се, че сърцето й ще бие по-бързо в негово присъствие, та този мъж бе експерт — превръщаше жените в безмозъчни същества. Това беше специалността му. „За него не си нищо повече от игра. Не го забравяй!“ — напомни си.
— Явно ще трябва да поговоря с майордома си. Изглежда е забравил кой му плаща заплатата.
— Не бъдете сурова с бедния човек — внезапно се наведе и я чукна по носа. — Сигурно е предположил, че желаете да видите мъжа, откраднал съня ви.
Джейн затвори очи пред силата на чара му.
— Сигурно.
Тъмните му очи дръзко обходиха слабата й фигура, обвита в обикновена сива рокля.
— Доволна сте да ме видите, нали? — промърмори.
Джейн извика на помощ волята си да задържи омекналите й колене. Беше сделка, напомни си с тъга. Само сделка. Винаги.
— В действителност, да — опита се гласът й да не трепери. — Може да сте ми от полза.
Очакваше Хелион да се обиди от твърдия тон и студенината. Не бе подготвена за следващия му ход: заобиколи писалището и хвана с две ръце лицето й.
— Това звучи интригуващо — заяви с дрезгав глас.
Джейн прокара език по устните си.
— Хелион, какво правите?
Той се засмя и леко прокара устните си върху нейните.
— Опитвам се да бъда полезен, разбира се.
Джейн остана без дъх. Тревожна искра премина по тялото й. Дявол да го вземе!
— Не исках да кажа…
Не успя да довърши, защото Хелион беше започнал да целува крайчеца на устата й.
— Отпуснете се, скъпа моя.
Да се отпусне? Джейн потуши изблика на истеричен смях. Как да се успокои, като всеки момент щеше да припадне от удоволствие?
— Хелион, това е абсурдно. Не е нужно да се преструваме, когато не ни наблюдават.
Той продължаваше да я целува и да гали пламналите й бузи.
— Разбира се, че трябва — промърмори, очертавайки долната й устна с език. — Трябва да практикувам.
— Не се съмнявам, че имате практика за цял живот.
— Ммм, тогава вие сте тази, на която й трябва.
Джейн се вкопчи в реверите на сакото му. В противен случай щеше да се свлече в краката му.
— Не ви вярвам.
Той леко отстъпи, предизвиквайки я с поглед.
— А може би не мога да устоя на изкушението — отговори и продължи да я целува настойчиво.
Джейн изстена, когато езикът му се стрелна в устата й. Нямаше нищо общо с невинните ласки от последните две седмици. Целуваше я с такава страст, като че ли наистина я желае и изискваше от нея да участва активно. Целуваше я отново и отново, а ръцете му галеха косите й. Джейн усещаше как вътре в нея се заражда някакво пулсиране и несъзнателно изви тяло в търсене на неговото.
Неспокойна и объркана, не знаеше какво търси, докато не го почувства твърд и горещ срещу стомаха си. Да, помисли замаяна. Тази твърдост беше това, което желаеше, от което имаше нужда, за да успокои болката й. Би трябвало да е ужасена. Вместо това продължаваше да извива тяло срещу неговото. Усетил нарастващото й желание, Хелион задавено изстена и здраво я хвана през талията.