Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Джейн се обърна и го погледна с учудване.
— Библиотеката ми изобщо не е малка. Тя е просторна и удобна, особено за стандартите на Лондон. Именно заради нея избрах къщата.
Обзе го желание да се разсмее. Поне в едно обществото имаше право: тя беше изключителна жена.
— Толкова ли е трудно да признаете, че е чудесен ден за разходка?
— Дойдох с вас само защото обещахте да ми помогнете за списъка.
Радостта на Хелион изведнъж се изпари. По дяволите, не искаше да говорят за бъдещия й съпруг. И още повече, когато болката между краката му не бе уталожена.
— Винаги ли сте толкова упорита?
— Налага се да бъда.
Хелион се успокои: беше вярно. Джейн не само бе загубила рано родителите си, но и трябваше доста млада да поеме отговорността за бизнеса. Макар че това не обясняваше нежеланието му да обсъждат многобройните малоумни негодници, които я обсаждаха през последната седмица.
— Добре тогава. Да се върнем на възможните кандидати. Кой е първи в списъка?
С енергично движение Джейн извади листа.
— На първо място съм записала господин Стийн.
Лицето на Хелион се сгърчи от отвращение при мисълта за този идиот с бледа физиономия.
— Томас Саможивеца? О, Боже, не!
— Защо го наричате така?
— Защото е един безволев глупак, които се ужасява от собствената си майка.
— А може би просто е свенлив.
Хелион изпръхтя презрително и подкара конете към другия край на парка, където нямаше толкова хора.
— Припадна по време на фойерверките във Воксхол и избяга пищейки от къщата на Уайт, когато лорд Дън се пошегува, че е видял мишка под стола му. Повярвайте ми, ако се свържете с такъв страхливец, скоро ще свършите в затвора за убийството му.
— Много добре — съгласи се през зъби Джейн. — А как ви се струва лорд Блекмор?
— Пияница.
— Сигурен ли сте? — ококори невярващо очи тя.
Хелион се запъна за момент. В действителност, само в няколко случая беше виждал господина да попрекалява с алкохола, недостатъчно, че да го нарочи за пияница. Но какво пък, малко предпазливост никога не е излишна. Тази жена ще зависи изцяло от милостта на съпруга си и трябваше да е абсолютно сигурен, че избраникът й ще е уважаван и безупречен.
— Да — насили се да излъже.
Джейн пак се върна към списъка си.
— А господин Де Вил?
— Картоиграч — отсече, изричайки още една лъжа. Само веднъж бе видял въпросния господин в известен долнопробен клуб. — Скоро след сватбата ще започне да рискува парите ви.
— И господин Патрик?
Хелион премигна.
— Не.
— И защо?
— Да кажем само, че има неприятни навици.
— Неприятни?
— Навици, на които не трябва да бъде подложена една млада госпожица.
— О — леко изчервяване пропълзя по страните й. — И как ви се струва господин Татам? Изглежда ми приятен.
Ръцете на Хелион здраво стиснаха юздите. Как, по дяволите, името на Тат е влязло в списъка? Та той беше един от най-големите женкари в Лондон. За Бога, щеше да я обезчести за нула време. Ще проведе един разговор с този кучи син. Ясно ще му даде да разбере, че рискуваше красивото му лице да получи сериозни поражения, ако дори само с пръст докосне госпожица Мидълтън.
Усетил объркания поглед на Джейн, Хелион се застави да се отпусне. Той ще се оправи с Тат, и то скоро.
— А, да, много приятен — отговори.
— Значи го одобрявате?
— Защо да не го одобря? — настоя с лукава усмивка. — Но помня, че изрично подчертахте кандидатът да не е донжуан.
— Такъв ли е?
— Един от най-големите.
Джейн въздъхна. После присви очи с недоверие.
— Предполагам, че и господин Ръсел също има някакъв недостатък?
Хелион сви рамене.
— Не се къпе достатъчно често и хората говорят, че мами на карти.
Настъпи напрегната пауза. След това Джейн смачка на топка листа хартия.
— Вие, господине, сте невероятен.
Вече далеч от навалицата, Хелион намали скоростта на екипажа до бавен ход и се обърна към спътницата си.
— Защо?
— Мислех, че нямате търпение да си намеря подходящ съпруг. В края на краищата, колкото по-скоро се омъжа, толкова по-бързо ще свърши и нашия фарс.
— Предпочитате да ви излъжа и да ви позволя да се свържете с неподходящ мъж? — настоя той, без да обръща внимание на обвинението й.
Разбира се, че нямаше търпение да свърши този фарс. Имаше по-забавни неща за вършене, отколкото да присъства на скучни сказки и да забавлява дебютантки по баловете. Вълнуващи неща, които без съмнение нямаше да го оставят незадоволен. И въпреки това, не бе склонен да я хвърли в ръцете на първия срещнат, който й засвидетелства внимание. Тя заслужаваше нещо по-добро.