Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
С огромно усилие на волята Хелион успя да обуздае гнева си. Баща му бе платил скъпо за скандала си. Също и Хелион. Нямаше да даде на този самовлюбен глупак удоволствието да разбере, че е налучкал болното му място.
— Или си много смел, или си глупав, Фалсдейл — промърмори със смразяващо спокойствие. — Искаш ли да позная кое от двете?
Дукът се поколеба за момент. Можеше да го провокира и заплашва, но и двамата знаеха, че старецът не бе на висотата на своя племенник, което още повече го ядосваше.
— Отричаш ли, че си свързал името си с това на госпожица Мидълтън?
Хелион се усмихна студено. Разбира се, това трябваше да се очаква. Чичо му бе непоправим сноб.
— И защо да не го правя? Смятам, че е една очарователна млада дама.
— И не се срамуваш?
— Какво срамно има в това да се наслаждаваш на компанията на приятна и уважавана госпожица? Мислех, че ще се зарадваш. В края на краищата, посвети доста време да критикуваш връзките ми с пропаднали жени.
— Всички знаят, че се интересуваш единствено от парите й — обвини го.
Въпреки добрите си намерения, Хелион установи, че започва да побеснява.
— Само глупаците вярват безпрекословно на празните приказки, които се разпространяват из Лондон. И само най-наивните от тях биха взели за чиста монета подобни смехотворни глупости.
— Твърдиш, че наистина те привлича това момиче без красота и с потекло на търговец?
— А също така е и умна, смела и абсолютно откровена.
— Ставаш смешен.
Хелион присви очи и хвърли убийствен поглед на чичо си. Този претенциозен тъпак не бе достоен дори да произнася името на госпожица Мидълтън. Лично ще го прати по дяволите, ако й се подиграва.
— Внимавайте, чичо — предупреди го той.
Фалсдейл премигна. Можеше да почувства как напрежение между тях расте и с всяка минута става все по-опасно.
— Какво каза?
— Не позволявам на никого да критикува госпожица Мидълтън в мое присъствие. И още по-малко на теб.
— Ба! Не се преструвай, че изпитваш нещо към нея!
— Не се преструвам за нищо — поправи го. — Аз не само се възхищавам на госпожица Мидълтън, но и съм горд от честта да се наричам неин приятел.
— Невъзможно! Че тя е като плашило! Какво друго може да те привлича в нея, освен парите й?
Хелион знаеше, че само един удар в меката брадичка ще просне чичо му на пода. Даже премери дистанцията, но прецени, че единствено щеше да предизвика бъркотия. Имаше и по-добри начини да го победи. Подигравателната усмивка отново се върна на лицето му.
— А ти, естествено, разбираш от лов на зестри, нали, чичо?
Фалсдейл внимателно го погледна.
— Какво искаш да кажеш?
Младежът го огледа преценяващо.
— Кое, мислиш, привлича у теб едно младо момиче? Отпуснатия корем или птичия мозък?
Ударът уцели право в целта и старецът започна да трепери от яд.
— Някой ден ще отидеш твърде далеч, Хелион — процеди той през зъби.
— И тогава? — попита младежът небрежно.
— Тогава ще се разправя с теб веднъж завинаги.
Хелион щеше да се разсмее с цяло гърло при мисълта, че лорд Фалсдейл ще го победи по някакъв начин, но нещо встрани привлече вниманието му. Рязко се обърна и видя как Джейн напуска салона под ръка с господин Барнет.
— Проклятие!
— Какво става? — настоя нахално Фалсдейл.
Хелион го хвана за ръката и го приближи към себе си достатъчно, за да не остане никакво съмнение за обзелата го ярост.
— Върни се при женичката си, чичо, и не смей повече да се месиш в моите работи — го заплаши той. — Следващия път няма да съм толкова снизходителен.
При тези думи Фалсдейл пребледня.
— По дяволите, Хелион…
Младежът не му даде време да довърши. Бутна го настрана и започна да си пробива път в навалицата.
Какво й ставаше на тази жена, по дяволите? Не си ли даваше сметка колко опасно е да остава насаме с някой мъж? Макар че в случая се касаеше само за един ерудиран, сериозен и скучен джентълмен. За Бога! Та кой не би се възползвал от един миг насаме, за да опита от невинността й? Вътрешностите му горяха, докато забързано прекосяваше коридора. Нямаше и следа от двойката, но той не спря. Отваряше врата след врата и оглеждаше стаите. Вече в края на коридора стигна библиотеката и там откри Джейн, застанала в центъра на помещението.
Подозрението се превърна в убийствена ярост, когато видя как Барнет внимателно прегръща Джейн и я целува. Заслепен от гняв, дори не си даде сметка какво прави, стисна го за гърлото и му фрасна един по носа. Мъжът нададе вой и се приземи на пода.
— Хелион, за Бога! — възкликна Джейн уплашено. — Спрете веднага!
Не си направи труда да се обърне. Само гледаше втренчено негодника, който се бе осмелил да докосне тази жена. Неговата жена.