Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Хаджи Коста. На какво?
Райчю. Н’ам как му казваха — пол-по-лика. Я тъй хе, улавят са мъж и жена прегърнато, па са въртят (показва с ръка си) тъй… тъй…
Хаджи Коста (на себе си). Резиллик. (На Райча.) Ами буля ти хаджийка игра ли?
Райчю. Ам’че как?… И тя, и Анка, и, и…
Хаджи Коста (на себе си). Де не ставай дявол, де!
Златин глас (зачува са отвътре сцената). Няма го тука, няма.
Хаджи Коста. Кой е там?
ЯВЛЕНИЕ III
Хаджи Коста, Злата, после Митю.
Злата. Хаджи Станюва син пита за тебе, па аз му казах, че та няма.
Хаджи Коста. Че защо да лъжеш?
Злата. Ех, горко му дошло, да си върви там.
Хаджи Коста (на Райча). Скоро да го върнеш. (Райчю излиза.)
Злата (наперено). Я пък, не ми го тряба.
Хаджи Коста (намусено). Да мълчиш там, зере!…
Митю (поклонено). Добър ви ден!
Хаджи Коста. Добре дошел, заповядай. (Сочи му стол.)
Митю. Благодаря! (Сяда.)
Хаджи Коста (на Райча, като му дава тефтерите и ключовете). На̀, да отвориш дюгеня. (Райчю зема и излиза.) (На Митя.) Е, що има, що няма? Алъш-веришите как са?
Митю. Слава богу… добре.
Хаджи Коста. Бе, тий не са добре, ами засега тъй же кажем, че да видим.
Митю. Ще са благодарим и дотолкоз.
Хаджи Коста. То тъй я! Е, ами що чувам? Струваш ниет за задомявание, а?
Митю. Ако ще господ и вий ако имате благодарение.
Злата. Благодарението, то… ний още го нямаме.
Хаджи Коста (намусено, на Злата). Ти мълчи там! (На Митя.) Благодарнието от наша страна твърде биле го има; ами стига от ваша страна да имате време, та… по-скоро да стене тази работа. Мене тъй ми й табихетя: като намисля една работа, искам по-скоро да я видя в ред.
Митю. Това е и доброто.
Злата. На кир хаджия тъй му й табихетя, ами да видим и другия челяк како ше каже.
Хаджи Коста. Другият челяк няма какво да казва.
Митю. От моя страна, правото, аз го желая, та ако обичате… аз сякак съм склонен. Имам голямо благодарение да са замеся най-паче като с вас хора; защо че, както знаете, аз съм самичък с баща си, нямаме ближни родове, та затова гледам да са събера с добри хора.
Хаджи Коста. Пекий, и ний като тебе зет търсим.
Злата. Сал да имаме то време, ама го нямаме.
Хаджи Коста. Времето му нему е твърде добре на място.
Злата. Ба, не е, хаджи.
Хаджи Коста. Ти мълчи там. (На Митя.) Виж да ти обадя: да направим една работа биз-бизе, анадънму; нито ний же търсим млого-млого, нито пък вий — да н’са простираме, зере днес времената не са твърде да са отпуща краят на кесията. Вътре в два деня да са притъпа, анадънму?
Митю. На такъво мнение съм и аз — без излишни разноски.
Хаджи Коста. Ако щеш, подир венчилото една софра за сватиете — колкото да му стане адетят.
Митю. За толкоз… нито хората̀.
Хаджи Коста. И тъй, ефендимис, да н’са простира; заповядайте утре за пръстен… и в неделя венчило.
Митю. Твърде добре.
Злата. Хаджи?…
Хаджи Коста. Ти мълчи там.
Митю. Дето ще рече, утре без друго…
Хаджи Коста. Евет, же ви чакам.
Митю (като става). Благодаря ви. Сбогом. (Излиза.)
Хаджи Коста. Саадетлен!
Злата (учудено, като са кръсти). Боже господи! Бе, хаджи, хич да бъде работа ли й таз? Момичето го няма никак на сърце, нали ти казах?
Хаджи Коста. Ако слушам аз тебе и момичето, тряба да събера де що има чапкъни и да дигна байряк, анадънму? Нямаш срама ти, коджа жена — да са разиграш снощи като една маймуна.
Злата. Как щяла съм, хаджи… не е истина… аз сеир струвах. Сал на свършение сички са заловиха на хоро, поканиха и мене, па и аз… за хатър завъртях са два-три пътя, колкото да не рекат, че съм ходулка.
Хаджи Коста. Да не рекат, че си ходулка, а? Трябаше да оставиш дъщеря си да са прегръща с онзи чапкънин, па… тя не стига, ами и ти, коджа вещица…
Злата. Кой ти каза? Райчю ли? Той та лъже, хаджи.
Хаджи Коста. Бе ти с този си маймунски ум къщата ми резил маскара ще сториш, анадънму?