Синът на червения корсар

Мендоса и гасконецът изтичаха подир него с извадени шпаги. Повече от четиридесет испанци се втурнаха срещу тях с викове:

— Смърт на корсарите! Хвърляйте ги в морето! Силен порив на вятъра отдели корабите един от друг. Моментът беше твърде опасен, тъй като буканерите не можеха да се притечат на помощ на графа и двамата си другари.

— Спасете графа! — извика някой от екипажа на фрегатата.

В това време испанците се спуснаха срещу тримата храбри корсари. Те бяха напълно уверени в своята победа. Колкото и ожесточено и ловко да се сражаваха тримата, те не можеха дълго да се бият с многочисления противник, ако буканерите не им бяха помогнали. Те откриха жесток огън срещу испанците. Моряците от фрегатата вече бяха успели да закачат с кука галеона.

Графът, Мендоса и гасконецът се задъхваха от изнемога, когато буканерите скочиха на палубата на галеона.

— Напред, приятели! — извика графът. — Още едно усилие и победата ще е наша!

Наистина, испанците вече отстъпваха. Когато стигнаха предната мачта, те се събраха на куп. Това беше единственият начин да окажат някаква съпротива. Но граф Вентимилия вдигна червената си от кръв шпага и извика:

— Предайте се или няма да оставим нито един от вас жив!

Капитанът на галеона, който се беше сражавал лъвски в първите редици на своя екипаж, излезе напред:

— Какво смятате да правите с нас? В морето ли ще ни хвърлите?

Графът сне шапката си и отговори:

— Синът на Червения корсар, граф Вентимилия Рокабруна и Валпента почита храбростта на противника си!

— Синът на Червения корсар? — извика капитанът. — Племенникът на прочутия Черен корсар? Няма защо да се страхуваме от един благородник. Какво желаете, господин графе?

— Да ми предадете един човек, който в момента се намира на борда ви — отвърна графът.

— Кой е той?

— Секретарят на маркиз Монтелимар.

Около четиридесетгодишен мъж с пронизващи очи излезе напред.

— За мен ли говорите? — рече той.

— Да, господин Барквизимето — отвърна корсарят.

— Какво желаете?

— Да ме последвате на фрегатата.

— Като пленник?

— Мислите ли, че нападнах галеона, за да го ограбя? Ако смятате, че е така, грешите. Аз съм корсар, но не като всички останали.

— А какво ще стане с екипажа на галеона?

— Свободен е.

— Какво казвате?

— Повтарям, свободен е.

— И вие нападнахте този кораб само защото искахте да плените мен?

— Естествено.

— Но какво искате от мен?

— Не мога да ви кажа това веднага. Последвайте ме на фрегатата и галеонът ще може свободно да продължи пътя си.

— Нима не искате да плячкосате кораба? — попита капитанът на галеона.

Графът го изгледа и го попита усмихнат:

— На колко оценявате вашия галеон?

— Хиляда и петстотин пиастра.