Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Засега толкова, Артур, много работа ме чака.
В коридора чакаха неколцина посетители от Криминалната милиция, само Турецки беше от друго, макар и сродно ведомство. Романова ги огледа от вратата, запита заинтригувана: „За Мен ли сте всички?“, после ги разпредели като в детска броилка: „Теб и теб ще приема, ти и ти елате утре по-ранко.“ И сякаш не забеляза Грязнов и Турецки, седнали по-встрани, на канапенцето до стената. След около четиридесет минути, когато беше приключила с посетителите, Романова открехна вратата, задържа очи върху съсредоточеното лице на Турецки:
— Хайде, вагабонти, влезте. Какво има, Саша, разправяй по-живичко!
Но разказването отне повечко време. Турецки гледаше да не прави връзка между излаганите факти въпреки голямата съблазън да го направи. Грязнов допълваше, като се вмъкваше уместно в паузите. Най-сетне Турецки стигна до същината на случая, който още не беше фиксиран в оперативните сводки и засега съществуваше само в съзнанието на Ника Славина, на Грязнов и неговото собствено. Романова го изслуша, без да го прекъсва, и когато Турецки замълча, каза:
— Този ваш случай ми стана на каша в главата. Сега да го преговорим. Така. Преди две години гражданинът Бил бутнал под влака Татяна Бардина, директорка на „Детски свят“, тоест от сферата на търговията и услугите. Мъжът й по онова време бил председател на Госкомспорт, сега вече е банкер. За въпросния Бил тогава не се разбрало, Бабаянц го изпуснал, а прокурорът прекратил делото. Така ли? След две години Костя Меркулов по някакъв начин покрай своя контингент пак е закачил случая и прокурорът нарежда възобновяване на следствието. Същевременно Вероника Славина от Матвеевски микрорайон случайно открива Бил в апартамента на Капитонов — или мъртъв, или тежко ранен…
Романова прекъсна изложението и се навъси. Грязнов помисли, че е забравила за мистичното изчезване на Бил:
— После се изпарява от апартамента.
— Чакай, чакай, Вячеслав, Матвеевско наистина е много голям район, но днес вече за втори път го чувам. Прав си, Саша, в нашата работа често има съвпадения. Но те не стават сами, а благодарение на хората. На колко години е Вероника? На двадесет и девет, нали? А нашият Гончаренко лазел из цяла Матвеевка да търси жена между двайсет и трийсет години по онова „антикварно дело“. Нещо ме съмнява, момчета…
— Интересно — замислено проточи след пауза Грязнов, — дали онзи кагебист Бобовски не е дружинка с нашия Гончаренко. Че и той търси нещо в Матвеевка.
— За какъв Бобовски говориш?
— Капитан Бобовски от КГБ в момента се намира в болница с ужасно главоболие — подхвърли Турецки, а Грязнов се окашля в юмрука си.
— Какво ми се правиш на туберкулозен, Вячеслав? Ти ли си извършителят?
— Моля ти се, Александра Ивановна, не ми отива на положението да се занимавам с тия въшльовци. И как ли бих си позволил да създам проблем между славната ни милиция и чекистите?
— Ще ти кажа аз „славна милиция“, Грязнов. Малко сме се окаляли и без това, гледай да си досъсипем реномето. Четеш ли какво пишат хората по вестниците?
— Ама хората са едно, а Бобовски…
— Да се върнем на темата. Имаме неразкрито убийство с двегодишна давност, по-точно вече е разкрито. Явно е свързано с убийството в Матвеевско. Татяна Бардина е блъсната под влака от Бил — вече имаме очевидец на убийството. А самият Бил две години по-късно е намерен мъртъв в апартамента на Капитонов. Вместо да разгледаме някакви повече или по-малко възможни версии, се отплесваме по Гончаренко и Бобовски, дето нямат нищо общо и с двата случая. А дори да имат — защо да не допуснем, че и те разследват убийството на Бил…
Само началничката на Криминалната милиция не знае нищо — завърши Романова вместо Турецки. — Не се вкисвай, Александър, ами да видим как да действуваме оттук нататък. Разкривали сме и по-тежки случаи. Трябва да се погрижим за онова момиче, Славина. Никак не ми харесва въпросният Бил — тя кимна към творбите на Жорка, — мафиотска мутра. Мафиите вече никнат като гъби. За тях да убият човек е все едно да цапнат муха.
— Сашка я повери на Чуднова. Нали я помните, спортистката. Дето ни помагаше по случая с взрива в метрото.
Романова помнеше абсолютно всичко. И случая с взрива в московското метро. И прочутата спортистка Чуднова.
— Добре си се сетил, Саша, пиша ти пет плюс — каза тя.
— Защо не шест? — попита Грязнов.
— Защото, мили мои момчета, подценявате противника. Днес на съвещанието каквото чух!… И вашата дама, и спортистката много лесно може да бъдат проследени. Ако не са им вече и по петите.
— Не би трябвало. Горелик от Гагарински участък проведе операцията. А той е печено момче. Не му е за първи път. Каза, че всичко е чисто.