Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Тежкото августовско слънце изпълзя иззад сградата на Стопанското управление, грейна над бюрото. Вратата се отвори и повехналата руса секретарка каза с повехналия си глас:
— В четири без четвърт имате среща с американците, Виктор Степанович, а нашият постоянен преводач Болшаков неочаквано се е разболял, току-що се обади жена му.
Шахов вдигна глава, зажумя срещу ярката светлина, стана иззад бюрото, направи няколко широки крачки до прозореца и дръпна щорите. Имате спортна фигура, лицето с хубав тен и леко обветрено би изглеждало дори красиво, ако не беше дълбокият белег на лявата буза.
— Кой го замества?
— Едно момче, май се казваше Колодни. Виктор Колодий, да.
— Повикайте го.
Секретарката го погледна:
— Веднага.
Излезе и скоро се върна с младо свенливо момче.
— Само мъже ли са преводачите? Нямаме ли представителки на прекрасния пол?
Преводачът Колодни едва чуто отвърна:
— В нашата група сме петима, двамата с другаря Болшаков сме с английски. Нямаме жени, не ги назначават.
Шахов пак примижа:
— Така значи, нашите кадровици не искат жени — и защо? Страх ги е да не раздуят щата ли? Аз пък искам да ми превежда някое красиво създание, а не онзи гъгнивец Болшаков. С вас сме адаши, седнете, заповядайте.
— Иначе жените преводачки са дори повече от мъжете — осмели се да каже Виктор, но веднага млъкна и приседна на крайчеца на стола.
— И какво — подкани го Шахов, — не се смущавайте.
Виктор Колодни се донастани на стола:
— Познавам много от преводачките на издателство „Прогрес“. Много добри професионалистки.
— Например? — усмихна се Шахов.
— Например ли?… Вероника Славина, да речем. Тя ми е състудентка. Преподавателите казваха, че има абсолютно кеймбриджки английски. Говори го по-добре от американците. Те не говорят чисто, особено тексасците. Понякога дори не им се разбира.
— Много хубаво, че съветска преводачка говори английски по-хубаво от американците — засмя се Шахов, точно това ми трябва. Как беше името?
— Славина.
— Чудесно.
Шахов се обърна към секретарката:
— Маргарита Петровна, направете необходимото да намерим Славина. До два часа я искам тук.
Турецки пристигна рано на „Новокузнецка“, на неговия етаж и в приемната още нямаше посетители. Влезе в канцеларията, взе пощата.
— Как сме с днешна дата, Клава?
— За вас не знам, аз съм добре.
— Браво — когато сме най-зле, така да сме.
Кой знае защо, с хората от нейния тип Турецки винаги разговаряше с тези тъпи клишета, не намираше нормални човешки думи. Колкото и да е чудно обаче, Клава и подобните й нямаха нищо против вечните му баналности.
— Бабаянц да е дошъл?
— Как ще дойде? Нали е в отпуска?
— В отпуска ли? По график щеше да излиза през октомври!
Графикът, естествено, нищо не значеше. Той съществуваше, кажи-речи, формално. Следователите предпочитаха почивката през юли-август, като приключваха някое поредно дело и се разберяха лично с шефа. Турецки се ядоса, че Бабаянц не беше си направил труда да му спомене — дори му обеща да обсъдят случая Бардина.
— Той се обади вчера и каза, че спешно трябва да вземе отпуска. Май заминавал при баща си в Ереван.
Турецки изпсува наум и Бабаянц, и самата Клавка и влезе в кабинета. Бързо разпредели пощата и завъртя телефона на Меркулов — трябваше веднага да си го излее пред някого.
— О, браво, че се обади, Саша — чу познатия баритон, — исках да се видим.
— И аз имам нещо да ти казвам. За случая Бардин… Не точно за него… Както и да е.
Не можеше с две думи да сподели тревогата си за Ника и да разкаже за Бил със сплесканите уши и за ненадейната отпуска на лекомисления Бабаянц.
Турецки спря насред дума, но и Меркулов мълчеше. Чу се някакъв лек шум в слушалката, сякаш ветрец прошумоля в предесенната шума.
— Да. Бардин — откликна най-сетне Меркулов и Турецки разбра, че няма никакъв ветрец, а Меркулов беше прелистил бележника си. — Да обядваме заедно, ако искаш. С кола ли си? Имам идея.
— Никаква пола ли нямаш? Сега ще ти спретнем блузка, но с тия дънки какво ще правим?
Ана Чуднова препускаше из къщата, премяташе съдържанието на гардероба и дрешника, а Ника я гледаше безпомощно: във всяка дреха на Ана можеха да влязат по три Ники.
Всичко започна от палачинките. Спорът беше с прясно мляко ли се правят, или с кисело. Ника се обади на свекърва си, експертка по всички видове десерти. Завари я в почти прединфарктно състояние от сутринта министърът на икономиката другарят Шахов издирвал нея, Вероника Славина, за участие в среща с американска делегация. Ника изпадна в паника — до времето на срещата оставаше около час, а тя нямаше нищо освен дънките и фланелка с надпис „I love NY“ (подарък от един турист). Надписът как да е, но самата фланелка беше крещящо жълта.