Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Вижте какво сега. Ако започнем официално следствие, ще облекчим задачата на престъпниците, а не своята. За себе си само ще усложним нещата. Така ли е? Тогава да възбудим оперативно дело! За убийство без труп. Засега ще го пазим в тайна. Вече нямам доверие почти на никого. Хората се изкофтиха. Властта и парите развращават. На собствените си помощници дори престанах да се осланям. Нещо много начесто взеха да почиват — кой в Сочи, кой във Варна. Само Артурчик Красниковски ми остана. Малко е коравосърдечен, но е наше момче и е честен. Добре, ще видим… Ти, Вячеслав, веднага покриваш Гончаренко. И започваме от най-близкото обкръжение на този Бил — не е лошо да надникнем в апартаментчето на Капитонов като начало.
— Вече казах на Саша, Александра Ивановна, не можем да се промъкнем незабелязано, сложил е много специални брави…
— Защо са ти бравите? Може да се влезе през прозореца от апартамента на Ника — предложи Турецки.
— Ами да! Ти оперативник ли си, или лукова глава! Ние ще го учим как се влиза в апартамент! Чакай, чакай, какво ми се хилиш? Не, Саша, само го виж, погледни го! Ах ти, рижи дяволе! Той ме работел за незаконни действия! И аз, кокошка такава, му уйдисвам — „да, да, през прозореца“!
Началничката на Криминалната милиция слисана изгледа двамата представители на закона, които се превиваха от смях, махна с ръка и също се разсмя.
Турецки отдалече видя Ирина и се закова на място почти като гаровите стълбове — какво е станало с тази жена! По перона вървеше невиждана красавица, стройна и висока, много по-висока, отколкото си я спомняше. Черно тясно палто с високи подплънки на раменете, дълги пешове се разтварят на всяка крачка и се мяркат ботушките й до над коленете, но най-важното беше изразът на лицето й — Ирина си знаеше цената. Ето, видя го, усмихна се, но не се втурна насреща му, както щеше да направи по-рано, преди Латвия, а, напротив — спря се и го зачака. Той се приближи и с двете си ръце обхвана лицето й — очите й бяха същите. Сини-сини, като газови пламъчета. Тя го прегърна през раменете и го зацелува, без да обръща внимание на кибиците наоколо. И тази прегръдка, тези целувки му спомниха някогашното почти болезнено чувство на нежност и желание, позабравено през времето на раздялата. Вечеряха в долнопробния ресторант на гарата, изкрънкаха с жестока ресторантска надценка едно замразено пиле от келнера (Турецки нямаше вкъщи нищо освен бутилка „Хванчкара“, осигурена с много стабилна връзка) и се прибраха на „Фрунзенска“.
И всичко мина естествено и хубаво. Пиха виното и се целуваха. После Ирина влезе в банята, след пет минути се върна, завита в тясна кърпа, с една ръка я придържаше, с другата заразресва дългата си гъста пепелява коса. Турецки застана до нея, отвори кърпата. Ирина сякаш не забеляза, че остана гола пред него, и току разтръскваше мокрите си коси. Турецки седна на дивана, който му служеше за легло, и я загледа. Тя най-после остави гребена, отиде при него. Той я прегърна и я придърпа към себе си.
И завивката падна на пода, и възглавниците чезнеха нанякъде, и те двамата сякаш чезнеха от този свят, пълен с грижи и страх, с неприятности и неразрешими проблеми. Само огледалото отразяваше преплетените им сенки и потвърждаваше реалното им присъствие.
Ирина го прегръщаше, взираше се в лицето му, нарязано от сенките на слабата нощна лампа. Устните й съвсем леко трепкаха. Като че ли всеки момент щеше да заплаче — или да се засмее.
9
13 август, вторник
Кабинетът на Виктор Степанович Шахов, министър на икономиката и член на ЦК на КПСС, съвсем точно отговаряше на високия му пост в съветската държава. Прозорецът беше с прекрасно изложение към Садовое колцо — част от пейзажа, изпортена с несполучливо разположената нова сграда на Стопанското управление на ЦК, в което фактически се уреждаха тъкмо привилегиите, против които така се беше опълчил Шахов. На бюрото до „петолъчката“ беше оставил разтворената брошурка с печат „Строго секретно“, разпратена по списък от Стария площад — таен сценарий за предстоящата августовска сесия на Върховния съвет, разработена от председателя на парламента Лукянов. Текстът беше изпъстрен с бележки, направени с едрия почерк на Шахов. Министърът не одобряваше нито сценария, нито самия Лукянов-Макиавели, рядко властолюбива личност, която можеше всеки момент да заеме мястото на състудента си по право — президента на държавата. Но в случая не става дума за това, а че Лукянов и сие от ЦК и Върховния съвет винаги посрещат с нападки фермерските концепции на Шахов. Селяните в най-скоро време трябва да бъдат оземлени, да ползуват банкови кредити, техника и агрономическа помощ. Иначе в страната ще настане глад.