Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Андре кимна на барона в знак на благодарност и симпатия, после седна, както й заповядваше старият барон с очи.
— Седнете, бароне — каза Таверне, — и ако сте гладен, яжте. Какво ужасно рагу е приготвил това животно Ла Бри.
— Яребици! И вие наричате това отвратително рагу! — каза гостът на барона, като се усмихна. — Проклинате вашата маса! Яребици през май! Значи ги има по вашите земи?
— Мои земи! Мина много време, откакто аз притежавах всичко това. О, Боже мой, не, благодарение на небето нямам и педя земя, не. Този безделник Жилбер, който не го бива за нищо, освен да чете и мечтае, и който в свободното си време открадна отнякъде пушка, барут и куршуми и уби тези пернати, бракониерствайки из земите на моите съседи. Той ще отиде на каторга и аз, разбира се, ще го оставя да отиде, защото това ще ме отърве от него. Но Андре обича дивеча и това ме кара да прощавам на моя Жилбер.
Балзамо гледаше красивото лице на Андре и не откри нито една бръчка, нито едно потрепване, нито следа от червенина. Той седна на масата между нея и барона и тя му сервира, без ни най-малко да бъде притеснена от оскъдицата на масата, неговата порция от ястието — набавено от Жилбер, приготвено от Ла Бри и така лошо оценено от барона.
— Той дори не е насолил ужасното си рагу — провикна се старият барон, след като бе разкъсал две яребични крилца, които неговата дъщеря бе сложила в чинията му сред мазен слой зеле. — Андре, подайте солницата на господин барона.
Андре се подчини, протягайки ръце със съвършена грация.
— А, отново ви хващам да се възхищавате на моята солница, бароне! — каза Таверне.
— Този път грешите, господине — отвърна Балзамо, — възхищавам се на ръката на госпожицата.
— Оригинална е, в стил „Ришельо“, но тъй като в ръцете си държите тази известна солница, която веднага разпознахте, огледайте я! Това са любовни сцени между сатири и вакханки, малко по-свободни са, но са красиви.
Едва тогава Балзамо забеляза, че групата фигури, очароващи с изработката си, съвсем не бяха по-свободни, а срамни. Това го накара да се възхити на спокойствието и безразличието на Андре, която по заповед на баща си му бе поднесла солницата, без да й мигне окото, и която продължаваше да се храни, без да се изчерви.
Но тъй като баронът беше решил да съхрани невинния блясък, който подобно на девствена роба, за която говори Писанието, обгръщаше цялата личност на дъщеря му, той продължи да описва с подробности красотите на златния предмет въпреки усилията на Балзамо да отклони разговора.
— Но яжте, бароне — каза Таверне, — защото само това е яденето, предупреждавам ви. Може би си мислите, че печеното ще дойде след малко и чакате — грешите, защото ще сте ужасно разочарован.
— Извинете, господине — каза Андре с присъщата си студенина, — но ако Никол ме е разбрала добре, трябва да е започнала да прави бърз сладкиш, за който съм й дала рецептата.
— Рецепта! Вие сте дали рецептата за едно ястие на Никол Льоге, на вашата камериерка? Вашата камериерка готви? Липсва само едно нещо — вие самата да готвите. Херцогиня Дьо Шатору35 или маркиза Дьо Помпадур готвиха ли на краля? Не, точно обратното, кралят им правеше омлети… За бога! Виждам, че жените готвят у нас! Бароне, моля простете на дъщеря ми!
— Но, татко, нали трябва да се яде — каза спокойно Андре. — И тъй, да видим! Льоге! Готово ли е?
— Да, госпожице — отговори младото момиче, което носеше апетитно ухаещо ястие.
— Добре знам кой няма да яде от това — каза Таверне разярен, счупвайки чинията си.
— Господинът може би ще яде — каза студено Андре.
После се обърна към баща си:
— Знаете ли, господине, че в сервиза има само седемнадесет чинии, които съм наследила от майка си?
След като каза това, тя наряза горещия сладкиш, който Никол Льоге, красивата камериерка, току-що бе поставила на масата.
6.
Андре дьо Таверне
Наблюдателният дух на Жозеф Балзамо намираше обилна храна във всеки детайл от това чудновато и усамотено място, затънтено в един кът на Лотарингия. Само солницата му разкриваше цяла страна от характера на барон Дьо Таверне или по-скоро неговия характер от всичките му страни.
Или от любопитство, или развълнуван от някакво друго чувство, Балзамо разглеждаше Андре така упорито, че два или три пъти в продължение на десет минути погледът на младото момиче трябваше да срещне неговия. Отначало чистото и непорочно създание издържа на този странен поглед, без да се смути, но накрая, докато баронът разрязваше с ножа си шедьовъра на Никол, неговата втренченост стана толкова силна, че трескавото нетърпение, събрало кръвта в бузите й, започна да я завладява. Скоро, като се почувства смутена под този почти свръхчовешки поглед, тя реши да излезе насреща му и на свой ред загледа барона с големите си ясни и широко отворени очи. Но и този път тя трябваше да отстъпи и клепачите й, залети от магнетичния поток, който излъчваше пламенният поглед на госта, се затвориха, тежки и уплашени, за да се отворят отново с нерешителност.
35
Херцогиня Дьо Шатору (Мари-Ана дьо Мейи-Нел) (1717 — 1744) — фаворитка на Луи XV — бел.прев.