Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
Трябва да отбележим един не много известен факт от биографията на този млад мъж, който напуска родното си село Жеравна, за да се засели в Разград, където се среща с бъдещата си съпруга и сподвижница в житейския им път.
Освен че се посвещава на учителската си работа той пише и стихотворения. „Цариграски вестник“ публикува в бр. 70/1849 „Умомъдър заради просвящение разговор“, „Разградска тазгодишна зима“ бр. 76/1849, както и „Нова година“, бр. 81/1850, разбира се и други стихотворения, които доказват богатия духовен свят, който носи Никола Икономов. Той впечатлява с културата и педагогическия си похват да изнамира даровити деца. Така по желание на съдбата се срещат два таланта — единият, който търси своята творческа пътека, а другият дирещ упование и подкрепа в първите си литературни изяви. Тази именно творческа нишка събира по-късно двамата в семейство, което се превръща в гнездо на взаимно творческо вдъхновение. Под грижите на Никола Икономов Станка-Николица изучава сръбския език, който й помага в по-нататъшната й преводаческа работа.
В „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“ тя съобщава: „Аз съм приготвила йоще две книжки за печатане, особено за жените — «Многострадална Геновева» (съчинена и на «проза» и на «позорище») и «Касия царица» (подбор и предоб.) първата от шест печатни табаци, а втората от дванадесет и то с дребни словца“.
През 1932 година „Вестник на жената“ публикува статията на бъдещия професор, а по-късно и академик Петър Динеков под заглавие: „Станка Николица, една забравена българка“, в която прави анализ на творческия й път. Както пише авторът на статията, Станка Николица, „не е превеждала книгата, а я побългарявала“.
Подбудите за този подход в превода са вероятно от желанието на преводачката текстът да бъде разбираем за българската жена, което прави книжката още по очаквана и търсена от читателите й.
Интерес представлява и послесловът, чрез който Станка Николица Спасо-Еленина изразява своята загриженост за условията, при които живее и работи българката в сравнение с тези на мъжа. Освен че се е подписвала с имената на съпруга и на родителите си, тя се именувала и като „желателка на женското просвещение“.
„Мъжете, пише тя, не са толкова за съжаление. Каквото не намерят в отечеството си, дирят го и го намират в чужбина: Ами ний клети жени, като нямами средства да странстваме, какво да правим. Нямаме съставни книги, за да се научим в училището на основното, нямаме и време доволно да преведем от него, нямаме както учебни, тъй и вънкашни за прочитане книги, щото което научим за малкото временце в училището и него забравяме… Прочее, питам какво трябва да правим?“
Тя съветва тогавашната българка да не се оставя на течението на времето, а „да уловим перото, и сяка според силите си да гледа да изработи нещо свое за своите дружки. Ето аз според силата си изработих тас книжка и ви я препоръчвам“. Българката, според нея трябва да търси начин за промяна на своя начин на живот, за да го направи по интересен не само за самата себе си, но и за другите. В тази връзка, посочвайки преводната си книжка, добавя: „Видите в нея с какви духове жени имало на света, каквито мигър сега няма?“
По-късно, когато започват да се създават първите девически училища дългогодишният учител Илия Блъсков, автор на „Изгубена Станка“ и „Злочеста Кръстинка“, си спомня: „Из много училища, дето имаше ученички, книжката «Две приказки…» се въвежда като спомагало за свободен и разбран прочит…“ Някои представители на литературните среди поддържат мнение, че Станка Николица-Спасо-Еленина е първата българска поетеса, поради факта, че е публикувала четиристишието излязло в края на преводната й книга. Други пък недвусмислено приемат за първа българска поетеса Елена Мутева, написала стихотворенията „Бог“ и „Басня“. В „Бог“ авторката изразява възторга си от Твореца на природата. То е написано под влияние на одата на Гр. Р. Державин, второто също под въздействието на басните на руския поет Крилов. Това е обяснимо, тъй като е била твърде млада, за да има в достатъчна степен избистрено чувство на усещане към заобикалящата я действителност. Независимо от това, тя показва радостта си към Онзи, който е създал небето, и земята и пред когото тя се прекланя не само тялом, но и влага в това духовен смисъл.
Тук препечатвам стихотворенията на Елена Мутева, тъй като за днешния читател те са трудно достъпни. В тях може да се види поетическото умение на една жена, развивала се в несравнимо по-благоприятна културна среда, отколкото Рада Казалийска, но все пак непостигнала много по-големи успехи като поетеса от нея.