Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)

Така постепенно у Елена Мутева се заражда желание да пише. За съжеление съдбата не й дава време и възможност да притвори в литературни произведения онова, на което животът я научи. Тя умира само на двадесет и девет години. Преждевременната й смърт не пощади нея, а нас поколенията навярно ощети…

На опелото й извършено в руската „Петропавловската църква“ присъстват голяма част български емигранти. От рода Мутеви тя динствена нарушава традицията на починалите си близки-майка, баща, две сестри и чичо, пожелавайки да не бъде извършено опелото й в гръцката църква „Светая Троица“.

Преживе и Рада Казалийска и Елена Мутева нямат публикувани стихотворения. Причината идва от факта, че Рада Казалийска е творила при съвсем различни условия от тези на посестримите си Станка Николица и Елена Мутева. И в тежките времена на робството нейна подкрепа е желанието да види българския народ свободен. Тя вярва, че с премахване на духовните окови по-лесно ще бъдат премахнати и физическите. Отдалечена по стечение на съдбоносните обстоятелства от големите културни центрове, както и това, че е нямала възможност да се среща с изтъкнати възрожденци, които биха оценили творчеството й (родена в Родопа планина), Рада Казалийска остава вярна до края на живота си на планината и на хората, сред които е живяла.

Въпреки това и навярно поради тези обстоятелства Рада Казалийска показа, че може да създава история. Стихотворенията й са актуални. Тя пише това, което чувства, пише за това, което я тревожи и от което я боли. Българската литературна история от онова време няма жена поетеса, която така дълбоко да е вникнала в проблемите на народа си. Пословичната скромност на изключителната родопчанка е типична само на един извисен дух, който мисли единствено и само за своя роден край и своята родина. И тъй като знаем, че тази скромност, тази привързаност е възпитана в семейната среда, в която е отрасла, днес ние пожелахме да я представим чрез творчеството й на широката читателска аудитория. Защото тя изцяло принадлежи на един измъчен народ, който през годините на робството се е държал гордо, и с достойнство е защитавал и почитал всичко българско.

Трудно е да се каже, че сме успяли да обхванем цялостното творчество на всяка от трите първи, тъй като архивите за тяхното наследство не са така богати, за да можем напълно да бъдем удовлетворени, но определено можем да кажем, че ако Станка Николица и Елена Мутева са по-първи в преводната си дейност, Рада Казалийска е първа със стихотворението „На баща ми“ (1852) написано с акростих, което иде да покаже, че е дошло време литературните критици да обърнат поглед към една от най-красивата част на родината ни — Родопа планина, за да усетят духа на една жена, дала младостта си на нейните жители. За нея те са цялото й богатство. Затова без да пренебрегваме творческия път и на Станка Николица, и на Елена Мутева можем спокойно да кажем, че Рада Казалийска е първата новобългарска поетеса. И днес ние сме задължени да й отдадем заслужено внимание. Да й отдадем нашата признателност, за всичко онова, което е сторила не само като учителка в онези тежки времена на робството, но и като поетеса, защото задачата, която си е поставила е — да събужда народното самосъзнание за запазване на вяра и народност.