Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
Прочие изпълнени с доверие в подкрепа на Всевишния, разчитайки на застъпничесвото на нашия пророк, ние намираме за необходимо да потърсим, чрез нови иституции да дадем на провинциите, които съставляват османската империя, благата, които се постигат в една добра администрация. Тия институции ще трябва главно да засегнат следните три въпроса: 1. Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност за живота, честта и имотите им; 2. Един редовен начин за определяне и събиране на данъците; 3. Също един редовен начин за събиране на войници и срока на обучението им.
И наистина не са ли животът и честта най-скъпите ни блага? Кой човек, колкото и да е голямо неговото недоволство от грубите обноски на баща му, няма да потърси пак при него убежище, когато се намира в опасност, и не ще напакости на управлението и на страната си, когато неговият живот и неговата чест са поставени в опасност? Ако, напротив, той се радва в това отношение на една пълна сигурност, той не ще се отклонява от изпълнение на законите и всички негови действия ще бъдат за доброто на управлението и на неговите братя.
Когато липсва сигурност по отношение на имотите, всички остават хладни към позива на владетеля и на отечеството. Никой не се грижи за напредък на общественото благосъстояние, защото всеки е погълнат от собствени грижи. Ако, напротив, гражданинът владее със сигурност своите имоти, тогава грижейки се ревностно за своите работи, стремейки се постоянно да ги разширява, за да извлече по голяма полза, той увеличава в сърцето си любовта към владетел и отечество и привързаността си към своята страна. Тези чувства стават у него източник на най-похвални дела.
Колкото се отнася до редовното определяне и разхвърляне на данъците, много важно е да се уреди тоя материал, защото държавата, която за защита на своята територия е принудена да прави различни разходи, може би да се сдобие с необходимите пари за войската и за други нужди само от данъците, наложени на нейните поданици. Макар и благодарение на бога нашата империя от известно време да се е освободила от бича на монополите, които в миналото се смятаха въпреки тяхното зло като източник на приходи, един печален обичай още съществува, който дава само нещастни последици: това са концесиите, давани срещу пари, известни под името илизам. Чрез тая система гражданското и финансовото управление на всяко място е предоставено на произвола само на един човек, т.е. понякога в ръцете на най-престъпните и насилнически страсти, защото, ако наемателят не е добър, той се грижи само за своята собствена полза.
Ето защо необходимо е за в бъдеще всеки член на османското общество да бъде обложен с данък, определен според неговото състояние и неговите способности, нищо повече от това да не му се иска. Също така трябва със специални закони да се определят и ограничат разходите на нашата сухоземна и морска армия.
Макар и, както ние казахме, защитата на страната да е много важно нещо и главна длъжност за всички жители е да дават войници за тая цел, необходимо е да се създават закони, за да се определят контингентите, които трябва да дава всяка местност според нуждите на момента, и да се намали времето за отбиване на военната служба на 4 или 5 години. Защото, когато се вземат войници от разни местности, от едната повече, от другата по-малко, без да се гледа колко могат да се дадат, е не само несправедливо, но се нанася с това смъртен удар на земеделието и промишлеността, с това самите войници се отчайват, а страната се обезлюдява, когато мъжете са принудени да прекарат целия си живот на военна служба.
Накратко, без създаването на различни закони, чиято необходимост се изтъква, за империята няма да има ни слава, ни богатство, ни щастие, ни спокойствие: напротив, тези блага могат да се чакат от новите закони.
Ето защо за в бъдеще делата против всички обвинения ще бъдат разглеждани публично съгласно нашия свещен закон, след като се изследват и проучат, и докато не бъде издадено едно редовно съдебно решение, никой не може тайно или явно, да погуби никого чрез отрова или други мъчения.
Не ще бъде позволено никому да докача честта на когото и да било.