Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)

с чер труд корица хляб да донесат — тогава вий, майки, събирахте плахи дечица при искрящи огнища, та им разправяхте: за наши царе, за боляри, за патриарси, за Крали Марко, за Момчил войвода, Дичо Караджата, Сивко Зулумджи, за феи, за русалки, за олтари и тъмни гори. Та тъй, майки, запазихте стари родни приказки. В тия робски времена изчезват народи и племена като вековни дънери, разядени от червеи, и вий, майки, вечните весталки, с труд и любов, със сурова чистота запазихте най-ценната съкровищница от разруха-род и семейство, за което, майки, ви благодарим! Навред из нашата поробена земя загнездели се кървави паши и аги, като кърлежи кръв да смучат от българската снага. Така и тук в Родопа централна, горда, там до падащата вода, дерибей Салих ага свил конаци, пълни с гнусни читаци и без милост на ангария ни водят, да работим за него, а кой не иде — в урва водна да загине се хвърля. В тежки мъки, рано превити и от стена и рудана за кесьота на гърка Гюмюш Гердана прави грабеж, без милост, без срам, пред вашия дрипав вид станал богат на вашия гръб. Па християнин се нарича — по сто пъти от Бога се отрича и за прошка при поп Глигорко тича. А той му не даде, върна го, отрече. Но, майки, скъпи идва време — зората ще изгрее на свободата. Ний, вашите деца, даваме клетва, че ще турим край на това тежко бреме. Просветени и в ръка с меч, ще затреперят балкани, ще скъсаме вериги робски и ще изгоним кървавите отомани. И за вас не ще има мъки веч — свобода ще ви дарим! И в тихи кьошкови песни ще пеете на големи свободни челяди.