Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
Бог
Стихотворението й се отличава с песенна мелодичност и със завладяващ романтичен изказ. То е подчертано възторжена възхвала към Твореца на природата: „О Боже! Боже, как си Ти велик!“ В същото време показва и самочуствието на жената-поетеса, която има своето право да възвеличи Онзи, който е създал живота в природата, когото с думи на прехлас тя прославя „могущество-то“ на Единствения Бог.
Второто й стихотворение „Басня“ е написано под влияние на Криловите сатирични стихотворения. Все още не преживяла загубата както на родителите си, тъй и на двете си сестри, починали от туберкулоза за много кратък период от време, младата жена търси упование не само в редовните литературни сбирки, които се провеждат в техния дом, но и навярно в не толкова отежняващи и затормозяващи мисълта литературни произведения. Явно това е бил период, през който тя духовно си е почивала. Дори и написани под въздействие на други творби, стихотворенията й са израз на нейния душен мир.
Басня
След превода на Доситей Обрадовата „Две приказки за славните жени и за Аза человекамразеца“ от Станка Николица, Елена Мутева се явява втората преводачка от чужд език в преводната ни литература. Докато първата превежда от сръбски език, втората се заема с романа на руския писател Александър Велтман „Райна българска царкиня“ (1852). Заедно с това тя превежда и сборник от арабски „Приказки за читиридесетте везири и царицата“. По-късно той е издаден в Париж на френски и турски език.
Не бива да отминаваме и факта, че Елена Мутева проявява интерес и към българския фолклор. Тя събира народни песни, които вероятно е смятала да издаде.
Двете стихотворения на Елена Мутева, както и преводите й са отпечатани четири години след смъртта й в сп. „Български книжици“, гл. I, ч. II, с. 29–301/1858 година, издавано в Цариград и редактирано от брат й Димитър Мутев (1818–1864). Той е един от тримата й братя, който завършва Физико-математическия отдел на Ришльовския лицей, а по-късно по съветите на проф. Х. Браун кандидатства във Философския факултет на Бонския университет, след което защитава дисертация през 1842 г. на тема философия и става „Доктор по философия и магистър на свободните изкуства“, която по времето на възраждането е втората след тази на д-р Петър Берон и д-р Никола Пиколо.
Елена Мутева е родена в подбалканското градче Калофер. До началото на 30-те години живее в Пловдив, след което семейството й се преселва в Одеса. През 1844 година професор Виктор Иванович Григорович тръгва от Москва да пътува из Европейска Турция. В Одеса, освен с други българи той се запознава и с Елена Мутева. В дневника си отбелязва: „20 юлий… Среща с първата българка. Тази среща ме възнагради за всички неудобства. Миловидната, доста разговорлива, но остава още да се желае… това беше девицата Елена Мутева… Привързана към отечеството си… Тази среща трябва да бъде паметна“.