Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
За нея като личност и творец може да се каже: всичко, което носеше като дух и природа й бе дадено в повече от Бога.
По необясними причини години наред е била в пълно забвение. Дали защото в младежките си години посещава Калоферския девически манастир или защото на старини отново пожелава да се върне в него и облича монашеските одежди е причина литературните историци да я отминават с мълчание, е трудно да се каже. Истина е, че когато в България вярата в Бога бе отричана и потъпквана, невъзможно бе да се признае, че първата новобългарска поетеса може да е възпитаничка на Православната ни църква.
Доскоро сред литературните среди битуваше твърдението, че първа българска поетеса е Елена Мутева. С откриването на четирите стихотворения на Рада Казалийска броят на възрожденските поетеси се увеличи и уточни с още една, изведена от тъмнината на робството и забравата.
В тази връзка ми се ще да цитирам думите на изследователката на жените поетеси Ирен Иванчева, която пише, „… защото на литературните фактори трябва да се гледа като на участници в литературния процес, а не просто като на фиксирани дати“.
Освен словестния портрет, който ни е оставил проф. Виктор И. Григорович, добиваме представа за физическия образ на Елена Мутева и от поемата „Стоян и Рада“ (1845), написана от Найден Геров и посветена на младата българка.
Интересен е поводът за написване на поемата „Стоян и Рада“. Пред Иван Д. Шишманов Найден Геров разказал, че на една от поредните поетични сбирки бил обсъждан въпросът дали може да се пише поезия на български език. Всички отричали тази възможност. След седмица обаче Геров се появил със малката поема „Стоян и Рада“. Така той доказва, че може да се пишат стихотворения и на български език.
Като мнозина свои сънародници Найден Геров завършва Ришльовския лицей. Започва творческият си път с малки преводи по подражание на Державин и Крилов, от когото превежда баснята „Лебед, рак и щука, Вълк и котка, Орел и паун“, което показва че с Елена Мутева са били под влияние на двамата руски автори.
Че между Найден Геров и Елена Мутева съществуват литературни интереси, не може да се отрече. Но между тях се установяват и нежни чувства, за които по-късно пише Геров, който често обядва в семейството на Евстатий Мутев „… мя и приемат благосклонно“.
Един от сръбските писатели по онова време — Доситей Обрадович — се опитва чрез произведенията си да разруши патриархалния мит, наложен от векове не само в българското, но и в сръбското семейство, че не само за мъжа е необходима просвета, но и за жената, поради което още в началото на 50-те години на XIX в. неговите произведения намират добър прием както сред мъжете, така и сред българските читателки. С превода на Доситей Обрадовата „О славним женами“ Станка Николица прави достояние произведението на сръбския автор до читателската публика у нас.
Основната цел, която авторът си е поставил с това произведение, е да се разбере, че жената се ражда да бъде не само съпруга, майка — невдигаща глава по цял ден от работа, а преди всичко да бъде възпитателка, което ни дава основание да смятаме, че тя е задължена да се грижи за своя външен вид, но и за образованието си, което несъмнено ще й даде възможност да покаже своите най-добри професионални и човешки качества.
В книгата си „Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци“ под заглавие „Станка Николица-Спасо-Еленина (1835–1920), първата преводачка на Доситей Обрадович в България“ големият литераторовед Дочо Леков обширно разглежда авторката като преводачка на „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца. Писал на сръбски, а побългарила Станка Н. Спасо-Еленина, Разградска“ (1853), отпечатана не без помощта на нейния учител, а по-късно и съпруг Никола Икономов в Белградската правителствена книгопечатница. Тя посвещава преводната си книжка на сънародничките си с четиристишието:
Станка Николица е родена през 1835 година в малкото разградско село Арнауткьой (дн. Пороище).
Нейната съдба е необикновена. Когато е била само на единадесет години в селото пристига младият двадесет и шест годишен учител Никола Икономов, който има зад гърба си четири годишен учителски стаж и с когото години по-късно ще я свързва не само творческа дружба. Бил е ученик на Сава Доброплодни.