Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)

В статията си „Поетесата, която изпреварва Елена Мутева: Първата родопска учителка Рада Казалийска е и първата новобългарска поетеса“, поетесата Валентина Радинска пише: „… когато през 1852 година 31 годишната учителка от Горно Райково Рада, покрусена от смъртта на баща си, написва стихотворението «На баща ми», тя едва ли предполага, че това ще е първото възрожденско стихотворение“. И продължава по нататък: „Досега се смяташе, че мястото на първата българска поетеса се пада на Елена Мутева, живяла в Одеса и оставила след ранната си смърт, през април 1854 година няколко стихотворения написани на доста утежнен от русизми език и трудни за четене…“.

Искаме или не — да признаем Рада Казалийска за първа новобългарска поетеса, то изследванията на литератори и историци — представители на родопската интелегенция налагат мнението, че тя е първата и ние, потомците на тази велика българка, трябва да признаем този факт.

След всичко казано дотук, възниква риторичния въпрос. Съзнавала ли е Рада Казалийска, че е поетеса? Мисля, че отговорът трябва да е само еднозначен, защото дълбоко е разбирала тежкото положение на народа си. Защото е носила наслоена от родствените поколения чувство за справедливост, с което несъмнено е бил закърмен и баща й.

Възпитана в патриархалната среда на българското семейство тя проявява творчески усет, който по-късно се разгръща и тя започва да пише.

Според известния родопски публицист Христо Гиневски, Рада Казалийска е в „огърлицата на възрожденската интелигенция“. И това несъмнено е така. Защото героизъм е да отдадеш живота си за свободата на народа си, но също така е героизъм да работиш тихо и упорито за просвещението на същия този народ, за да може да прогледне в мрака на робството и някъде далече в мислите си да прозре нуждата от духовна свобода.