Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Сега — каза тя на глас, — ако си намерил необходимия магазин в указателя, можем да се излъчим направо там.
— Да се излъчим? — !Кеабу беше извил глава върху симулирания си врат. Това й напомни собственото й изумление при първото й пътуване из мрежата.
— Мисля, че са го използвали едно време в научната фантастика. Нещо като мрежова шегичка. Означава да се отправиш директно, вместо да обикаляш в стил РЖ. РЖ означава „реален живот“, нали помниш?
— Ммммм!
!Ксабу изглеждаше много кротък и необщителен. Рени се запита дали не му е показала предостатъчно за първо посещение — беше й трудно да проумее как възприема всичко това зрял човек. Всички, които познаваше, бяха започнали пътешествията си в мрежата като деца.
— Искаш ли да продължим нашата симулационна пазарска обиколка?
!Ксабу се извърна.
— Разбира се. Моля ви. Всичко това е толкова… удивително.
Тя се усмихна на себе си.
— Добре. Та, както казах, ако търсим конкретен магазин, можем да се излъчим направо в него. Но първо нека позяпаме.
Рени беше професионалист от толкова време, че едва ли нещо можеше да я учуди. Като малкия си брат и тя беше открила мрежата почти по същото време, когато откри реалния свят, и опозна и двата много преди пубертета. Стивън все още се интересуваше от мрежата заради самата мрежа, но Рени отдавна беше престанала да се удивлява. Дори не обичаше да пазарува и когато беше възможно, просто повтаряше поръчките по съществуващата сметка.
Обаче !Ксабу беше дете в тези виртуални селения — и все пак дете мъж, напомни си тя, с изтънчена и зряла чувствителност — колкото и примитивен да изглеждаше произходът му от гледна точка на нейните градски предразсъдъци — така че беше едновременно и забавно, и малко страшничко да го придружава в това негово първо пътуване. Дори повече от страшничко: погледната през неговите очи, алеята „Ламбда“ изглеждаше толкова огромна и толкова шумна, толкова вулгарна…
!Ксабу спря пред един магазин и направи жест, за да види цялата реклама. Рени не прояви интерес. Въпреки че симът му беше застанал неподвижно пред святкащата фасада, тя знаеше, че в момента той е свидетел на семейна мелодрама, в която свадлив, но великодушен баща постепенно се запознава с предимствата от покупката на уредба за домашно забавление „Критапонг“ с многочислени възможности за достъп. Наблюдаваше как малкият сим на бушмена разговаря и реагира на невидими присъствия и отново изпита известна отговорност. След няколко минути !Ксабу отново се отръска като мокро куче и се дръпна встрани.
— Разбра ли, стиснатото, но добродушно татенце, грешката? — попита го тя.
— Какви бяха тези хора?
— Не са хора. В мрежата реалните хора се наричат граждани. Тези бяха кукли — конструкти, които приличат на хора. Измислени неща — също като магазините и самата алея.
— Нереални? Но те разговаряха с мен — отговаряха на въпросите ми.
— Малко по-скъпа форма на реклама. А и не са чак толкова умни, колкото се представят. Върни се и попитай мамчето за въстанието в Совето или за втората нгосанска администрация. Безконечно ще ти повтаря каква наслада е ретиналният дисплей.
!Ксабу се замисли.
— Значи те са… като призраци… Неща без души.
Рени кимна с глава.
— Без души, именно. Нов мрежата „призрак“ означава нещо друго. Някой ден ще ти разкажа.
Продължиха по улицата с темпото на пешеходци — удобна скорост за разглеждане.
— По какво се различават гражданите и куклите? — попита !Ксабу.
— Невинаги е възможно да ги различиш. Ако те интересува, питаш. По закон всички сме длъжни да отговорим — както и конструктите. И сме длъжни да кажем истината, макар да съм сигурна, че законът доста често се нарушава.
— Намирам тази мисъл… за обезпокоителна.
— С времето се свиква. Е, ако ще се преструваме, че пазаруваме, давай да влизаме освен, ако нещо в рекламата не те е подразнило.
— Не. Беше интересно. Мисля, че татенцето трябва да се упражнява повече. Видът му е нездрав.
Докато влизаха в магазина, Рени се засмя. !Ксабу се опули.
— Но гледано отвън, пространството е съвсем малко! Пак ли някаква зрителна измама?
— Трябва да запомниш, че нищо тук не е реално в обичайния смисъл. Фасадното пространство в алеята е скъпо, така че външните обеми обикновено са малки, но самата търговска площ не е зад тях, както на един реален пазар. Току-що просто се придвижихме в друг участък на информационната мрежа, което може да се намира непосредствено до портиерната на политехниката или да е детска приключенска игра, или банковите документи на някоя застрахователна компания.