Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Пепелта, която е тук, трябва да стане Млечният път. Да се просне бяла през небето…
Той спря, сякаш нещо го бе смутило.
— Това е от детството ми. Нарича се „Момичето от ранната раса, което сътвори звездите“. Това, че съм тук, и онова, което направихте, ме накара да се върна назад.
Сега и Рени се смути, въпреки че не беше съвсем сигурна защо. Сви пръсти, за да се върнат незабавно на равнището на земята. Алеята „Ламбда“, основната търговска площ в цялата мрежа, ги заобиколи от всички страни. Тя представляваше огромен лабиринт от симулирани търговски райони, безбрежен континент от информация. Милиони търговски центрове мигаха, блещукаха, проблясваха във всички цветове на дъгата и пееха — правейки всичко възможно, за да отнемат кредитите на клиентите си. Сложната плетеница от виртуални артерии преливаше от симове от всевъзможни виртуални типове и всевъзможни степени на сложност.
— Мястото наистина е огромно — каза тя, — но запомни, че повечето хора не си правят труда да погледнат отгоре, както направихме току-що — те просто отиват там, закъдето са тръгнали. Ако се опиташ да посетиш всяко местенце в мрежата или поне всяко местенце по тази алея… е, все едно да се опиташ да се обадиш на всеки отделен адрес в указателя на Голям Пекин. Дори всички тези — тя посочи към навалицата от симове, които се промъкваха около тях в безкраен парад — са само нищожна частица от хората, които използват алеята в момента. Те са само тези, които искат да изживеят визуалното усещане от безцелното шляене и зяпане.
— Визуалното усещане? — сивият симулоид на !Ксабу се извъртя, за да погледне група фурии, които се промъкваха през тълпата — гротескно похотливи женски фигури с животински глави.
— Това, което правиш сега. Има много за гледане. Но много по-бързо е да отидеш направо там, където искаш. Четеш ли името на всеки файл в паметта, когато използваш обикновения компютърен интерфейс?
!Ксабу забави отговора си. Фуриите бяха срещнали двама мъже със змийски глави и извършваха сложен ритуален поздрав, който се отличаваше с продължително душене.
— А къде искам да отида?
— Ще ти покажа. Да кажем, че искаме да… не знам, да купим нов комуникатор. Е, ако знаеш къде е районът на електрониката, можеш да отидеш направо там, след което да се поразходиш физически — хората харчат купища пари, за да направят търговските си центрове привлекателни — също като в реалния свят. Но да речем, че дори не знаеш къде е районът.
Той се извърна да я погледне. Сивото му лице с едва загатнати черти за момент я накара да настръхне. Нямаше и следа от въодушевлението му, от усмивката му — все едно пътуваше с плашило. Вероятно и самата тя надали изглеждаше по-приятно.
— Точно така — каза той. — Не знам къде е районът на електрониката.
— Добре. През последните няколко седмици прекара доста време да се научиш да се ориентираш в базовото компютърно устройство. Единствената разлика тук е, че си вътре в компютъра — или поне така изглежда.
— Трудно ми е да не забравям, че имам реално тяло и че то си е в политехниката — че аз всъщност съм в политехниката.
— Там е работата. — Тъй като не можеше да промени лицето си, направи така, че гласът й да прозвучи, сякаш се усмихваше. — А сега търси.
!Ксабу бавно размърда пръсти. Пред него изникна блестяща синя сфера.
— Добре — Рени направи крачка към него. — Никой освен нас двамата не го вижда — това е част от взаимодействието ни с нашия компютър в политехниката. Ще го използваме, за да влезем в указателя с услуги на алеята. — Тя му показа процедурата. — Продължавай, извикай списъка. Можеш да използваш и гласови команди — или в изключено положение, така че никой освен теб няма да ги чува, или във включено. Ако се огледаш наоколо, ще видиш много хора да си говорят сами. Може и да са луди — при това никак не са малко, — но може и да говорят на своите системи, без да се притесняват, че го правят публично.
Сферата изплю списък с услуги, който се завъртя във въздуха като редове от пламтящи сини букви. Рени нагласи цвета на залезночервено, за да се чете по-ясно, и посочи изброеното под „Електроника“.
— Ето. „Персонални средства за достъп“. Щракни го.
Светът моментално се промени. Откритите пространства на публичната зона на алеята отстъпиха място на широка дълга улица. Симулираните здания от двете страни се издигнаха високо във фалшивото небе — пиршество на цветове и движения, сякаш около тях забушува карнавал на тропически цветя. „А ние сме пчелите — помисли си тя — с кредити от цветен прашец, който разпръскваме наоколо. Добре дошли в информационната джунгла.“ Метафората дори й хареса. Може би щеше да я използва в някоя от лекциите си.