Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
— Елате да видите Караман кък пика като жена!
Така безславно и позорно рухна мита за Караман Оксиклията. След тази злополучна случка всички в махалата му викаха Дългаджията.
Той пасеше част от махленските кози от Гергьовден до Димитровден, като в края на всеки месец стопаните му се издължаваха. Пари нямаше и изкарваше месеца на верисия от бакалина, хлебара и кръчмара.
Хлебарят Свети Георги го беше научил всяка сутрин да му дава по една топла тарнаклия на версия. В края на месеца, като получи пари, Дългаджията погасяваше борча и започваше отново вересиите. Един месец не се издължил, втори месец не се издължил, като все намирал причини, които хлебаря приемал. Един ден при него дошъл братовчед му Вачо и от дума на дума станала приказка и за Дългаджията. Вачо му разказал как той се разплатил с него, и викнал по едно пиене на всички в кръчмата като почерпка. Когато поискал сметката, Вачо му я дал. Дългаджията отброил парите, но вместо да му ги даде на ръка, той ги хвърлил под масата. Вачо беше доста пълен и когато го попитал защо прави така, той му отговорил наперено:
— С труд и зор да ги изкараш! Нека ти поспадне толумо!
Разбрал Свети Георги, че с тези мурафетлъци Дългаджията скоро няма да си върне вересиите. На другата сутрин, когато турчина дошел да си вземе тарнаклията, видял че я няма на тезгяха. Попитал учудено:
— Георге, дек ми е тарнаклията?
— Вътре у месалната е. Влез да си я вземеш! — отговорил Георги.
Дългаджията влязъл вътре, повъртял се и извикал, че не може да я намери. Тогава хлебарят влязъл и започнал да го пердаши яко. Той бил прежалил вересиите, но решил да му покаже български мурафет. По едно време Дългаджията изхвръкнал от фурната целия овъргалян в тесто и брашно. Само очите му святкали като на плъх. Седнал на камъните пред фурната и започнал да се отупва от брашното. В това време излязъл от месалната Мато Суравио, чирак във фурната, огледал го и рекъл:
— Ама бой ли беше!
Нашият герой го погледнал, примигал от брашното, тупнал се юнашки по гърдите и рекъл:
— Ама я удържах ли? Не е бабаит тоа дек бие, а тоа дек носи боьо! — след което станал, метнал празната торба през рамо и погледнал кръвнишки към фурната. После бавно се запътил към Джамията, където ранобудните стопани вече изкарват стоката си.
МИАЛКО ПРЪДЛИВИО
Висок, слабоват, със сини цъкливи очи и руси засукани мустачки, Миалко беше типичен представител на славянскатараса. Вятърът от призрака на комунизма, който бродеше из Европа, го бе довял във Враца. Емигрант, белогвардеец той се препитаваше с неквалифицирана работа — режеше дърва, внасяше въглища и всичко за което го наемаха.
Неговите сънародници го наричаха Михаил Мишкоед. Причината бе следната. Сънародникът му Серги държеше колониален магазин, в който се продаваше всичко. Пръдливио ръботеше при него. Едно момченце от махалата отива с калена паничка да купи мед. С този мед трябвало да се намаже турта, за да се умилостиви Баба Шарка, от която било болно братчето му. Взема Миалко паничката от момчето, грабва от кацата мед, и когато го сипвал, момчето изпищяло:
— Олее, Мишка!
Погледнал Миалко и видял, че опашката на мишката виси от лъжицата. Ами сега? Бързо хванал опашката, извадил мишката от лъжицата и я лапнал. Поозорил се докато я глътнал. Даже от зор се опущил, та пръднал. Момчето гогледало с ококорени от ужас очи. Миалко се усмихнал и преглъщайки му рекъл: