Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
— Ангеле, Ангеле, к’во си сънувал таа нощ?
— Олеждах лицето си в огледало и видох брадата си разчорлена. Тръгнах за белберин, а ма съ пущи едно черно куче. Почна да ме лаа и са събудих.
— Те, он съно ти е показал, ама ти не знааш — обади се Амекията.
— К’во ми а показал?
— Шъ ти кажа! Разчорлената брада значи срам. Кучето дек та а лаяло — че ша ть сполетат лоши работи. — каза Амекията и отпи от юзчето.
— Ами огледалото? — попита Горчо.
— Оледалото а убава работа. Значи полза, придобиване с мъжка рожба.
— Оно са знаа. Мою магарок само мъжки праи, Ангеле, ако са не роди мъжко я ша ти ушия нова джамка! — каза Горчо и продължи:
— Сега шъ пием по още едно от мене! После шъ идеш те тук горе при бай Кръскьо Мутафчията да ти оплете капаци на дисагите! Ако имаше капаци немаше да береш тоа страх и резил! И запомни от мене, че на вирен кур насрано дупе не гледа! Не съ спира пред нищо.
Поливането на резила продължи до късно. Амекията го занесе под мищница циганката му Наета, а двамата сватове тръгнаха за Згориград. Горчо с неподкован магарок, а Ангел с празни дисаги и съдрана джамка. Всички, и хора и магарета бяха доволни по своему. Магарокът, че е продължил рода, магаричката че ще си има муле, Горчо че е станал сват. Само Ангел изпитваше двуяки чувства. Ядосваше се за джамката, но се утешаваше, че ще има младо муле, а ако Господ даде женско, Горчо ще му ушие нова джамка.
ВРАЧКАТА
Дядо Илия бе занаятчия и добър майстор в занаята си. Като всеки занаятчия, той беше голям кюрлукчия. Работилницата му се намираше в Хармана, на такова място, че всички селяни, идващи на пазар, минаваха покрай нея като през баждарница. През пазарните дни идваха много цигани — копанари и калайджии от околните села, за да продават стоката си. С тях идваха и циганките им, които всеки знае, че са известни с врачуването си.
В един такъв пазарен ден дядо Илия излезе пред работилницата си да изпуши един тютюн на чист въздух. Седнал на един стол под липата и започнал да си свива цигара. Тогава по-сиромасите не пушеха купешки цигари, а си купуваха нарязан тютюн и цигарени книжки, в които завиваха тютюна. Голям майсторлък беше да се свие цигара, твърда като молив. Отдолу идвали две циганки, едната стара като дядо Ной, а другата млада и засукана. Спрели се при дядо Илия, стоварили торбите и старата му рекла:
— Добър ден, майсторе! Ще ми свиеш и на мен една цигара, пък аз ще ти врачувам за нея! Като гледам голем късмет те чака!
— На какво ще ми врачуваш? — попитал той и й подал цигарата.
— На каквото искаш, на карти, на ръка, или на боб, — рекла циганката.
Дядо Илия станал, завърнал престилката си, бръкнал в джоба на панталона си, извадил една сребърна столевка и казал:
— Ще ми гледа невестата и ако познае, освен цигарата и столевката ще й дам!
— Младо е още невестето, ама по гледане не пада по-долу от мен, — рекла зарадвана циганката.
Оправил си престилката майстора и казал:
— Гледай ме невесто добре! Ако познаеш в кой крачол ми е онази работа, халал да ти е стотачката!
Гледала го невестата, оглеждала го и старата циганка. Посъветвали се на цигански и невестата отсякла:
— В левия крачол е! Давай стотачката! Усмихнал се дядо Илия и казал:
— Не позна! А да беше рекла и за десния пак нямаше да познаеш!
— Защо бе майсторе? — попитали в един глас циганките.
— Защото отдавна го няма нито в левия, нито в десния — рекъл тъжно той, подал им столевката и си влязъл в работилницата…
ДЕЛИ ПАПАЗ
По онова време, когато Враца беше 18000 жители имаше три гробища — български (сега старите гробища), турски над (Окръжната болница) и еврейски (между Бутов дол и Бистрец). Българските и еврейските съществуват и сега, а турските само като наименование на местност. Погребенията на покойниците ставаха по съответните религиозни канони. Евреите ги опяваха в Хаврата от Хамамбашията, турците ги къпеха, увиваха ги в един чаршаф и ги оплакваха в къщи. До гробищата ги караха с каруца и там ги изтърсваха в гроба. Като изтърсят мъртвеца, всички бягат на страни, а той както падне, така го заравят.