Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
Добър приятел на Дането беше музиканта Славчо, когото всички наричаха Сали. Българин, израсъл и възпитан в циганско семейство, Сали се препитаваше като Дането. Основното му препитание беше хамалуването. Всеки божи ден, според разписанието на влаковете, той и още няколко души (Рако, Софията, Мунията) чакаха пътници, на които да носят багажа. Тогава нямаше градски транспорт, а само няколко файтона (Климата, Фукалеята, Бакьовото, Патрата, Керата, Цеко, Стефчо и други) Когато имаше някакъв празник, свиреше с Палашовата музика на бас флигорна. Иначе непрекъснато си свиреше с устна хармоника.
Преди да излезе на пиацата Салията работеше като домашен прислужник в семейство медици. Жената беше красива французойка, която като всички французойки си имала адет Кабинетът на мъжа й беше извън дома им и тя скучаела. Повече време от деня си виждала Сали, а не мъжа си. Ходела доста неглежирана, което карало Сали волю, неволю да лъска кларинета по няколко пъти на ден. Един ден случайно станала свидетел на лъскането. От любопитство или от нещо друго автора не може да знае, тя поискала да посвири на доб изкъпания „С“ кларинет. Кларинета й харесал много и тя с пристрастила към него. Но всяко пристрастие е издайническо Разбрал съпругът, че неговата флейта — пиколо е заглушена „С“ кларинета. Според партитурата солото й било малко, Сали не разбирал от ноти. Като всеки цигански музикант непрекъснато правел импровизации. Единствен изход бил да прокуди вдън гори тилилейски собственика на „С“ кларинета.
Така злощастно завършил кариерата си Сали. Останал на улицата без препитание. Намразил „С“ кларинета, който му донесъл мигове блаженство и цяла вечност тегло. Затова свиреше само на устна хармоника и по-рядко на бас флигорната.
Дането и Салията бяха истински врачани-мюзевири. Приятелството им беше мъжко, но това не им пречеше да си правят взаимно мюзевирлъци. Мрачна сянка върху тяхното приятелство хвърли появяването на една злокобна личност. Това бе новият фелдфебел-нотист, тъпанджия във военната музика на 35-ти пехотен полк. Среден на ръст, мургав с тънки мустачки, той привличаше погледа и желанията на не една циганка от Игризката махала.
На едно от редовните градски увеселения в градината на Военния клуб, където военната музика свиреше, тьпанджията сезапознал със Сали. Станали близки и когато част от музиката свирела на частни журове и джамбурета, Сали му помагал да носят тъпана, а понякога биел и барабанчето. Покрай Сали тьпанджията се запознал и с Дането.
Неизвестни за автора са подбудите, които накарали Дането да отиде и каже на майката на Сали, че тьпанджията му е взел честта. Мюзевирликът скоро се разнесъл из целия град. Това разгневило майката на Сали и тя упорито търсела среща и обяснение от тьпанджията. Но да се срещне с него или капелмайстора майор Велчев не й се удавало. На края щастието й се усмихнало. На Гергьовден 35-ти пехотен полк излизал на парад. Най-напред капелмайстора, след него музиката, знамето на полка, командирите на полка и ротите. Когато музиката свирейки навлизала в стария табашки мост, майката като орлица се спуснала върху тъпанджията, който бил последен, а след него вървял знаменосеца с асистентите. Хванала здраво ръката с киака, за да не я удари с него, и неистово се разкрещяла:
— Мръсник, с мръсник! Да платиш честта на сино ми! Господ да те убие!
Тъпанът спрял, музика без тъпан е нищо, а военен парад без музика — нула. Тази случка помрачила парада и дала материал на мюзевирите. Сали разбрал, че е орезилен завинаги и то от негов приятел. За да не остане по-назад, малко по-късно пуснал слух, че тъпанджията е орезилил и Дането в боровете край хижата. Новият мюзевирлик се разнесъл светкавично из града и започнали коментари. От многото повтаряния Дането повярвал, че е имало такава случка. Един ден, за да излезе герой, той казал на Сали, че при резила той така се въртял, че счупил киака на тъпанджията. Това значи, че вече няма опасност и за двамата.
Тъпанджията имал добра булка. Една сутрин Дането и Сали; стояли пред кафене „Спортна среща“ и си приказвали. По едно време на отсрещния тротоар, покрай адвокатските кантори, се появила жената на тъпанджията с дамска чанта в ръка. Сали побутнал Дането и му казал шепнешком:
— Мале, Дане, това е жената на тъпанджията.