Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Потърпевшия К. П. е жертва на собствения си мерак да нарушава седмата и десетата божи заповеди. Той системно прелюбодейства, а понякога пожелава жената на комшията си.

За морала му може да се съди от протокола на ислямския съд в Либия, където той беше на работа. Лично другаря Кадафи му е сложил черен печат и го е обявил за „персона нон грата“.

Напикаването му е вследствие от многобройните му срамни заболявания, нас и в чужбина. Ако продължава по този начин скоро ще започне и да се посира.

Като заключение ще направя следната равносметко: от всички кореняци мъже в махалата само един се ожени за врачанка. Всички останали са женени, разведени, за селянки или са останали маторци т.е. дърти ергени.

На нашата улица останаха да живеят само осем аборигени. Всички останали са джуруляци, които не пропускат случай да ни ругаят и заплашват дори с физическа разправа. Кемерченките се изпожениха за джуруляци и сега горчиво съжаляват и оплакват своята нерадостна съдба.

В крайна сметка мога да кажа, че не джуруляците, а ние сме тормозеното малцинство. Ние трябва да искаме възмездие, а не те. Принудени сме да пътуваме със стотици километри, да даваме обяви у нас и чужбина за да си търсим другарки в живота, докато те си живеят царски в бащинията ни. Двама от нас пътуват всяка седмица до София, оперният певец замина чак в Бургас, а трети си останаха маторци. Има една хубава народна мъдрост, която казва „…хубава мома от село не излиза.“ Какво стана с нас? Всички хубави моми си останаха в махалата, но не вземаха нас, а джурковците. Така ние останахме немили, недраги да се скитаме по чужди градове.