Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
— Другарю, това са вражески изказвания! Великият Съветски съюз е необятна страна и не е опрела ние да я храним. Тя ще ни храни! — казал агитаторът и си седнал.
— Прав си, другарю! Ама я шъ ти кажа нещо. Оньо ден отидооме със Стефан Стамболията да ми изоре нивата с неговите волове. Орааме, орааме и он м’ги даде почивка, а ния отидооме на кладенецо за пресна вода. Напълнииме бъклето и тръгнааме към колата да апнем к’во Бог дал. Кога отидооме единио вол беше съдрал торбето с лебо и дояждаше последнио комат. Я шъ та питам теб, воло наяде ли съ? Не е! Ама ния гладувааме ли? Гладувааме!
Големата дума стана кулак. Взеха мун нивицата и понеже не искаше да влезе в ТКЗС-то я замениха с такава в каменната кариера. Комунистическата закалка получи в битката с комарите на островния рай край Белене.
ЩУРЕЦЪТ
Странно творение на природата е щуреца. Ден и нощ непрекъснато свири. Живее безгрижно и не мисли за утрешния ден. Трудът е за мравките, а свирнята — дар божи за Щуреца.
Така безгрижно, като щурец си свиреше и живееше Кадри. От малък прегърна цигулката и цял живот не се раздели с нея. Ходеше с баща си да свирят по сватби, сборове, кръщенета и веселби по селата. Така, година след година, той възмъжа, израсна и се оформи като слабичък и доста мургав хубавец.
Най-после дойде дългоочакваната свобода. Настъпи ден първи. Кадри се включи активно в укрепването и изграждането на Народната власт. В онези бурни времена на революционен подем не минаваше събрание или вечеринка без негов концерт. Прочу се из цялата област. Това му помогна да опознае много моми и си избра една засукана и работлива невеста. Народиха им се цяла чарда деца. С цигулката и труда на невестата той успяваше да изхранва многобройната си челяд. Когато започна колективизацията на село, много от неговите песни бяха на мода за онова време (тогава не се говореше за хитове, топ листи и чалги). Кадри ходеше с отговорните другари и агитаторите и със свирнята и песните си събираше и веселеше селяните. Връх на програмата му беше „Песен за ТКЗС-то“. Текст, композиция, аранжимент и изпълнение бяха негови. (После се появиха много кавърверсии по нея от различните музики — Палашовата, Вировската, Пещенската, както и от музиканти певци). Но оригиналът беше негов. Ще се опитам по памет да цитирам част от текста на тази песен.
Хубаво, ама от ден на ден „живото“ ставаше по-хубав и по-хубав. На всички селяни заедно със земята им беше прибрана стоката и инвентара. Волю, неволю трябваше да ходят на работа в текезето. Нямаше време за веселби. Никой не викаше вече Кадри и той разбра колко „убав е живото“. Ходеше да свири по сборове в околните села, но те бяха веднъж в годината, а и хората не даваха пари, защото и самите те нямаха. Въртя, сука Кадри и като видя, че няма хляб в цигулката реши да тръгне на работа в текезето.
Отиде при Председателя, който му беше добър приятел още от агитационните времена и го помоли за работа, ама по-лека. Мислиха, мислиха и накрая измислиха. Кадри ще угоява шилетата на стопанството. Хем председателя ще може да направи някой и друг шилешки банкет, хем Кадри ще е по-свободен и ще може да свири. Речено, сторено. Хвана се Кадри за пастир. Много вода изтече, много вино се изпи, много шилета се изядоха (защото по-тлъстите имаха странния навик да си чупят краката, бракуваха се и се отчитаха само кожите им). Дружбата на Кадри и Председателя растеше и укрепваше като дружбата ни с Великия братски съветски съюз. Кадри даже беше удостоен лично от Председателя със званието „Ударник“ и награден с 5 лева.
На Панталей пътник (9 август) в съседното село правеха сбор. Изкара Кадри шилетата на Лиси връх. От него като на длан се виждаше селото, което беше в подножието на върха. Гледаше Кадри празничната суетня и дълбоко въздишаше. Добре знаеше той какво ядене, пиене и веселба ще падне. Гледаше, мислеше и проклинаше своята пастирска съдба.
Мислите му се блъскаха като вода у бряг. Не изтрайваше волната циганска душа на изкушението. Но как да отиде? Не може да остави стадото така на пустопаш. Мисли, мисли, па започна горещо да се моли на Бога, дано му помогне. Дали Господ е чул горещите му молби не зная, но по едно време от долу се чул конски тропот и след малко се показал неговия стар приятел — Председателя, яхнал охранения си кон. (По това време председателите нямаха леки коли и шофьори. Личният им превоз беше двуколка или кон). Кадри моментално направи ледна тъжна и малко ядосана физиономия. Председателят спрял коня, усмихнал се и рекъл: