Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— И? — подпита я Джеймс.
— Ами… дойде ред на Уилям. Бях потисната, уплашена и самотна, а Уилям бе близо до мен. — Тя го погледна. — Той е привлекателен млад мъж, внимателен и благороден, нежен и страстен, а аз се чувствах изоставена. Той ми помогна.
— А после?
— После… осъзнах, че съм сгрешила. Че не бива да се обвързвам с него, също както моят учител не биваше да се обвързва с мен. Уилям е син на херцог и му е предопределена друга съдба… а аз го използвах.
— Е, щом го е искал… тоест…
— Да, но аз бях по-голяма и трябваше да се досетя, че това може да доведе до нови проблеми. Е, в края на краищата скъсах с него. Боя се, че тъкмо това го накара да промени решението си и да напусне Звезден пристан.
Стигнаха края на улицата и в далечината се показа табелата с шарения папагал.
— Познавам Уил от доста време — рече й Джеймс. — Мисля, че можеш да забравиш притесненията си. Той е твърдо решен да стане войник. Каза ми, че ще посвети целия си живот на това занимание.
Яжара понечи да отвърне нещо, но преди да успее, Джеймс измъкна сабята си и й извика:
— Внимавай!
Тя вдигна тоягата и застана до него. Едва сега забеляза, че вратата на странноприемницата зее широко отворена и на прага лежи мъртъв войник. Отвътре се чуваше шум от борба.
Джеймс прескочи трупа и се втурна в помещението, следван от Яжара. Вътре беше истинска кланица. Двама въоръжени мъже се въргаляха мъртви на земята — ако се съдеше по дрехите им, бяха наемни войници. Още неколцина постоянни клиенти на заведението също лежаха безжизнени сред локви кръв и останки от натрошени мебели. Една млада жена бе паднала до огнището и от раната в главата й шуртеше кръв.
В ъгъла, вдигнал пред себе си двуръчния меч, стоеше Уилям Кондуин, приемен роднина на принца и лейтенант от дворцовата гвардия. Трима мъже настъпваха бавно към него.
Щом зърна новодошлите, Уилям извика:
— Джеймс! Яжара! Помогнете! Талия е ранена тежко!
Единият от мъжете се обърна, за да пресрещне скуайъра. Другите двама се нахвърлиха върху Уилям, който едва успяваше да отбива ударите им с тежкия неповратлив меч. Това ужасно оръжие с дръжка за две ръце и дълго, тежко острие бе доста неподходящо за употреба в тесни помещения.
Яжара вдигна ръка и около нея се появи облак от алено сияние. Тя го запрати към единия от двамата противници на Уилям, но остана разочарована, когато облакът се спусна към пода и се разсея бързо, без да причини никакви поражения.
— По дяволите! — изруга полугласно младата магьосница, след това пристъпи напред и замахна с тоягата към главата на единия мъж.
Непознатият почувства или долови по някакъв друг начин приближаващата се опасност, защото бързо наведе глава. После се извъртя на пета и отвърна с бързо мушване, което накара Яжара да отстъпи.
Все пак бе успяла да отърве Уилям от единия му противник и той бързо довърши другия. Джеймс също се отърва от своя и веднага след това удари с дръжката на рапирата си противника на Яжара в тила. Ала вместо да се строполи, наемникът само се забави при втория си опит да намушка магьосницата. Джеймс замахна отново и този път се чу ясен хрущящ звук — беше му строшил черепа.
Джеймс огледа кървавото меле и повдигна учудено вежди.
— Що за зловеща сцена е това?
Захвърлил окървавения меч, Уилям вече бе коленичил до ранената Талия и бе поставил главата й в скута си. Лицето на момичето беше бледо като платно: очевидно животът бързо я напускаше.
— О, Уилям… — прошепна тя. — Помогни ми…
Уилям се огледа отчаяно. Погледът му срещна този на Джеймс и той поклати безпомощно глава. След това потърси с очи Яжара.
— Ти беше една от най-добрите ученички на баща ми. Не можеш ли да я изцериш?
Яжара коленичи до раненото момиче и прошепна:
— Уилям, съжалявам, но раните й са твърде тежки. Дори да повикаме някой жрец… ще е твърде късно.
Джеймс коленичи от другата страна на момичето.
— Талия, кой го направи?
Талия го погледна.
— Търсеха баща ми. Не зная кои са. Водачът им беше едър като мечка. — Тя се закашля и от устните й потече кръв. — Той ме удари, Уилям. Той…
По лицето на младия лейтенант се стичаха сълзи.
— О, Талия, толкова съжалявам…
Изведнъж на лицето на момичето се изписа спокойствие. Джеймс и друг път бе виждал подобно изражение — малко преди животът да си отиде. За миг погледът й се проясни, сякаш болката беше изчезнала. Казваха, че така става, когато умиращият стъпва на прага на Залата на Лимс-Крагма и вижда едновременно и двата свята.
— Не се тревожи, Уилям — прошепна Талия. — Кълна се в Кахули, че ще бъда отмъстена!