Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Джеймс се засмя.
— Добре, нека бъде от твоята квартира.
Докато вървяха по коридора, тя неочаквано подметна:
— Още не съм видяла Уилям. Да не ме избягва?
Джеймс я стрелна с поглед. Вярно, Уилям го нямаше никакъв.
— Съмнявам се. Може да е братовчед на принца, но е младши офицер, а това означава, че е натоварен с доста задължения. Ако не го срещнем днес по улиците, зная къде ще го открием довечера.
— Хубаво — кимна Яжара. — Трябва да поговорим, а предпочитам да е рано, отколкото късно.
Усмивката й бе помръкнала.
Глава 3
Обетът
Пазачът им отдаде чест.
Джеймс отвърна на поздрава, докато Яжара се любуваше на панорамата на Крондор. Отново бе облякла дрехите си за пътуване. Носеше и тоягата с железни наконечници, а косата й бе вързана на плитка. С две думи, имаше съвсем делови вид. Джеймс намираше контраста с изгледа й тази сутрин в двореца за доста интересен. Две съвсем различни жени…
Бяха започнали рано сутринта, като обиколиха продавачниците и пазарите в квартала, който жителите на града обикновено наричаха Богаташкия, заради луксозните магазини и скъпите стоки, които се предлагаха в тях. Яжара се задържа в няколко от магазините, но Джеймс, който имаше опит от разходките на принцесата по тези места — понякога присъстваше на тях в качеството си на телохранител — издържа стоически и този път.
След това я отведе в така наречения Търговски квартал, където обстановката бе много по-живописна. В средата на един от големите пазари имаше просторна кафеджийница. Отбиха се да сръбнат по чашка кешийско кафе, което Яжара провъзгласи за също толкова добро, колкото и в родината й. С това си спечели усмивката на младия сервитьор Тимоти Барет, най-малкия син на съдържателя. На съседните маси бяха насядали търговци и предприемачи, които се занимаваха с пристигащите с корабите и керваните стоки.
След като напуснаха Търговския квартал, посетиха едно от работническите предградия. Вече се свечеряваше и по улиците се виждаха първите вечерни патрули.
— Дали да не се прибираме в двореца? — подметна Джеймс.
— В града има още за разглеждане, нали?
— Не съм сигурен, че би желала да посетим точно тези места по тъмно.
— Най-бедната част?
— Да, а също пристанището и Рибарското селище. Там дори денем понякога може да е опасно.
— Джеймс, мисля, вече ти доказах, че мога да се погрижа за себе си.
— Така е, но въпреки това предпочитам да стоим по-далеч от всякакви опасности — те и без това ще продължават да ни тормозят.
Тя се засмя.
— Добре, нека да бъде утре. Но какво става с Уилям? Нали каза, че тази вечер ще е свободен?
Джеймс посочи една странична уличка.
— Да свием оттук. Уилям най-вероятно е в „Шарения папагал“.
— Войнишка кръчма?
Джеймс повдигна рамене.
— Не точно, макар че някои от постоянните клиенти на Лукас са ветерани от Войната на разлома. Просто напоследък Уилям обича да се отбива там.
Яжара му хвърли кос поглед.
— Някое момиче?
Джеймс сметна, че прямият отговор ще е най-подходящ.
— Да. От няколко седмици Уилям се вижда с Талия, дъщерята на Лукас.
— Ами добре — отвърна Яжара. — Боях се, че още е…
— Влюбен в теб — добави Джеймс, като видя, че тя не иска да довърши.
— По-скоро жертва на сляпо увлечение — рече тя. — Направих грешка и…
— Виж, това не е моя работа — прекъсна я Джеймс. — Така че, ако не ти се говори, нямам нищо против.
— Не, искам да знаеш нещо. — Тя спря и се обърна към него. — Защото си негов приятел. Нали?
— Така е — потвърди Джеймс.
— А аз държа ние с теб също да сме приятели.
— И аз.
— Значи Уилям беше едно малко момче, което все ходеше по петите ми — искам да кажа веднага след като взе да забелязва жените. Аз бях с няколко години по-голяма от него и го мислех за досаден хлапак — нищо повече. — Тя спря и се загледа по улицата, сякаш се мъчеше да си припомни още подробности. — По това време бях влюбена в един от моите учители — много по-възрастен от мен. Доста глупаво от моя страна, разбира се. И той като мен беше кешиец, споделяхме общи възгледи за света и ролята на магията. Не беше никак трудно да започнем връзка… Но после всичко се обърка. Семейството ми не одобряваше, че се виждам с него, но вместо да ми нареди да преустановя връзката си, чичо ми предпочете да заповяда това на любовника ми. — Тя тръгна бавно, погълната от мислите си. — Той отказа да се вижда повече с мен, напусна Звезден пристан и се върна в Империята.
— Предполагам, срещу известно възнаграждение.
— Съмнявам се. Може би се е боял да не ми навлече гнева на баща ми, или той самият се е страхувал — ръцете на чичо ми стигат надалеч, дори до Звезден пристан.