Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Алчни копелета, чиято единствена грижа е да угодят на върховното чудовище.
— Има и още нещо. — Скофийлд се засмя тихо, отпивайки от брендито си. — Те се чувствали богоизбрани, Камерън, извисени над обикновените хора. Повечето завършвали с отличие най-престижните университети в Европа и Америка, нареждали се сред така наречените най-блестящи умове в сферата на производството и управлението. Били убедени, че рано или късно ще постигнат бляскав успех. За тях Матарезе бил начин просто да спестят време. Но попаднали веднъж в мрежата, те налапвали въдицата, превръщали се в част от един свят, от който не можели да избягат.
— А какво става с отговорността? С понятията за добро и лошо? Нима искаш да ме убедиш, че тази армия от най-способни и най-ярки умове била лишена от всякакво чувство за нравственост?
— Сигурна съм, че някои запазват морала си, господин Прайс… Камерън — намеси се Антония Скофийлд, която безшумно мина под арката, водеща към осветената от свещи веранда. — Но също така съм убедена, че дадат ли гласност на своите съмнения, на тях и техните семейства се случват ужасни неща… общо взето, фатални.
— Това е диващина.
— Така действали възродените Матарезе — додаде Брандън. — Нравствеността била заменена с липсата на алтернатива. Придобивките и присъщите им измами се трупали постепенно и преди да се усетят, за тях вече нямало изход. Живеели в невероятен лукс, съпругите и децата им придобивали извънредно скъпи вкусове. Доби ли най-обща представа за нещата, Кам?
— С ужасяваща яснота. Знам някои неща… не са много… за това как си се срещнал с Василий Таленков, как двамата сте тръгнали по следите на Матарезе, но докладът ти не е твърде изчерпателен. Ще имаш ли нещо против да попълниш някои празноти?
— Няма да има — обади се Антония. — Нали, скъпи?
— Ето я, отново започна — усмихна й се топло Скофийлд. — Докладът ми определено е незадоволителен, защото Студената война все още беше в разгара си по онова време и съществуваха разни типове, които изгаряха от желание да обрисуват Василий, нашият съветски враг, като един от най-големите злодеи. А аз не исках да участвам в подобна игра.
— Той предпочете да умре, за да оцелеем ние, Камерън — обади се Антония и пристъпи към белия плетен стол до този на съпруга й. — Измъчван от невероятна болка, се хвърли срещу враговете ни и така ни даде възможност да избягаме. Без неговата жертва сега и двамата нямаше да сме сред живите.
— От отчаяни врагове се превърнахте в съюзници, дори приятели, готови да се пожертвате един за друг?
— Не бих отишъл толкова далеч, а от години мислено се връщам към онова време. Ние никога не забравихме какво си бяхме причинили един на друг. Той бе убил жена ми, а аз — неговия брат… но това е минало, нищо не може да го промени.
— В общи линии тези факти са ми известни — рече Прайс. — Известно ми е също така, че и двамата сте били „отписани“. Не искаш ли да ми разкажеш нещо повече?
— Няма много за разказване — тихо рече Скофийлд. — Просто се случи.
— Как да няма? — Действащият офицер от ЦРУ бе стъписан. — За Бога, собственото ти управление, твоите висшестоящи са издали заповед за екзекуцията ти!
— Може да ти се види смешно, но никога не съм гледал на тях като на „висшестоящи“. През по-голяма част от времето беше тъкмо обратното.
— Знаеш какво имам предвид…
— Разбира се — прекъсна го Брей. — Някой събираше числата, но сбърка в сбора и тъй като аз знаех кой е той, реших да го ликвидирам. Дадох си сметка обаче, че залавянето ми е неизбежно, а не си заслужаваше. Ето защо укротих гнева си и започнах да действам спокойно. Раздадох картите и това се оказа доста печеливш ход.
— Да се върнем на Таленков — напомни Камерън. — Как се срещнахте?
— Бива си те, Кам. Ключът към нещата винаги е в самото начало, при първата врата, която се налага да отключиш. Не прекрачиш ли първата, не ще можеш изобщо да достигнеш останалите.
— Лабиринт от врати?
— Повече, отколкото можеш да изброиш. Началото… То си беше чиста лудост, но така съдбата ме срещна с Таленков. Имаше две невероятни убийства, политически убийства. От наша страна жертвата бе генерал Антъни Блакбърн, председател на генералния щаб, от съветска — Димитрий Юриев, техният водещ ядрен физик.
— Заместник-директорът Шийлдс ми спомена за него и го запомних. Известен руски учен, разкъсан от обезумяла мечка.