Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Това е официалната версия. А всъщност някой прострелва мечката и я насочва към Юриев. Няма нищо по-ожесточено от огромна ранена мечка, чиито ноздри се пълнят с миризмата на собствената й кръв. Ще подуши ловците и ще ги разкъсва, докато не я убият… Я почакай. Франк Шийлдс ли каза? Лице на стар булдог, очи, потънали в толкова дълбоки бръчки, та никога сякаш не се виждат. Още ли е в бранша?
— Той те цени високо…
— Сега вече може би, но не беше така навремето, когато работехме заедно. Франк е пурист, никога не е понасял хора като мен. Ала аналитиците, изглежда, са склонни да се уплитат в противоречиви алтернативи.
— Говореше за двете убийства — прекъсна го Прайс.
— Налага се да направя малко отклонение, Камерън. Чувал ли си някога израза „баналност на злото“?
— Да, разбира се.
— Какво означава той за теб?
— Ужасяващи действия, които се повтарят с такава честота, че се превръщат в нещо обикновено, банално.
— Много добре. Точно това се случи на Таленков и мен. Възприетата по онова време линия на разсъждение, основана на повече или по-малко близки аналогични операции, сочеше, че аз и Василий стоим в дъното на онези убийства. То бе по-скоро мит, отколкото реалност. В интерес на истината, като изключим онова, което си бяхме причинили един на друг, ние бяхме отговорни общо за четиринайсет убийства, добре разгласени от пресата, и то в продължение на двайсет години, той — за осем, а аз за шест. Едва ли можехме да се мерим с Карлос Чакала, ала митовете твърде бързо заживяват свой собствен живот, и то съвсем убедително. Ужасно нещо са това митовете.
— Струва ми се, че разбирам накъде биеш — рече Прайс. — Всяка страна обвинява предполагаемия убиец от другата — теб и Таленков.
— Точно така, само че никой от нас нямаше нищо общо с тези убийства. Но бяха организирани така, сякаш сме си оставили визитните картички.
— И все пак как се срещнахте? Положително не сте се уговорили по телефона.
— Щеше да е доста комично. „Здравейте, централата на КГБ ли е? Тук е Беоулф Агът, бихте ли потърсили известния полковник Таленков, кодово име Змията? Предайте му, че го чакам на телефона, сигурен съм, че ще иска да говори с мен. И двамата предстои да бъдем отстранени, елиминирани, и то по погрешка. Голяма нелепица, не мислите ли?“
— Беоулф Агът… добро попадение, нали? — отбеляза агентът от ЦРУ.
— Така е, винаги съм го намирал за плод на изобретателност — отвърна Скофийлд. — Дори ми звучи по руски. Нали знаеш, те често използват първите две имена, а изпускат фамилното.
— Брандън Алън… Беоулф Агът. Прав си. Но след като не си се обадил по телефона в КГБ, как се срещнахте?
— Действахме с огромна предпазливост. Всеки от нас бе сигурен, че другият ще стреля на месо, щом си говорим за банални изрази. Василий направи първия ход в нашата смъртоносна игра на шах. Първо на първо, трябваше да се измъкне от Съветския съюз, защото заповедта за екзекуцията му бе вече издадена… твърде много време ще отнеме, ако трябва да обясня причините; и второ, защото някогашният всемогъщ директор на КГБ вече му бе разказал за Матарезе…
— Не виждам връзката — прекъсна го Прайс.
— Помисли. Имаш пет секунди.
— Боже, мили! — възкликна Камерън тихо и присви очи. — Матарезе? Те ли стоят зад двете убийства? Юриев и Блакбърн?
— По-скоро парите бяха дошли от тях, агент Прайс.
— Но защо?
— Защото пипалата им бяха плъзнали из висшите военни кръгове и на двете страни, а горещите глави и у нас, и при тях смятали, че всяко убийство си струва, стига да бъде изпълнено, без да се оставят следи. Матарезе извършили убийствата, осведомявайки за това само неколцина във Вашингтон и Москва, като насочили много умело подозренията към Василий и мен.
— Просто така? И отново питам, защо им е било нужно?
— Защото го правели от години. Захранвали двете суперсили с информация за най-новите оръжия на врага, принуждавайки ги да произвеждат все повече и повече средства за унищожение, докато надпреварата добие гигантски размери. А междувременно Матарезе трупали милиарди от доволните производители.
— Нещо много бързо потекоха събитията… И така, Таленков направил първата стъпка?
— Изпрати ми съобщение от Брюксел: „Или ще се избием един друг, или ще поговорим.“ Успя да се добере дотук и след серия от срещи, по време на които бяхме на крачка от това да си пръснем черепите, най-накрая си проговорихме лице в лице. Приехме, че имената ни, личностите ни, ако щеш, са изправили държавите ни на ръба на опасността и само намесата на руския премиер и американския президент държат лудите глави на разстояние. Висшите държавници успяха да се убедят един друг, че никоя от двете страни не е отговорна за убийствата, че Таленков и аз сме били далеч от съответното място на събитието.