Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Разбира се, че бе халюцинация. Протегна ръка към ципа — или може би това бе катарама — на така наречената „чанта“, когато видя, че тя се затваря с помощта на ивици необработена кожа, кръстосани на зиг-заг. Някои от тях се бяха скъсали и Стрелецът внимателно ги бе завързал на възли, достатъчно малки, че да минават през дънките.
Еди дръпна връвта, разтвори чантата и откри ножа под влажен пакет, който се оказа парче риза с увити в него патрони. При вида на дръжката дъхът му секна — тя имаше мекия сиво-бял цвят на чисто сребро, гравирано със сложна плетеница, която радваше окото…
Изведнъж ухото му експлодира от болка, главата му забуча, червеникав облак замъгли зрението му. Строполи се върху отворената чанта, главата му тупна в пясъка. Погледна нагоре към мъжа с окъсаните ботуши. Това не бе халюцинация. Сините очи, които искряха от лицето на умиращия, казваха цялата истина.
— Ще му се любуваш по-късно, Затворнико — каза Стрелецът. — Сега просто го използвай.
Еди чувстваше как ухото му пулсира от болка и се подува.
— Защо продължаваш да ме наричаш така?
— Разрежи бинта — мрачно отвърна Стрелецът. — Мисля, че ако влязат в нужника, докато си тук, ще останеш в този свят много дълго. И единствената ти компания ще бъде един труп.
Еди извади ножа от канията. Не беше стар; металът, от който бе изработено острието, наточено до такава степен, че бе почти невидимо, сякаш бе събрал в себе си вечността.
— Да, изглежда остър — каза той с разтреперан глас.
16
Последните пътници напускаха самолета. Сред тях една дама на повече от седемдесет години с онова изражение на силно объркване, присъщо единствено на възрастните хора, които летят със самолет за пръв път, и на онези, които не знаят английски, се приближи към Джейн Дорнинг и и показа билетите си.
— Как да открия самолета за Монреал? — попита тя. — Ами багажът ми? Къде ще мина митническа проверка?
— В края на коридора ще ви посрещне служител на летището, който ще отговори на всичките ви въпроси, госпожо.
— Не разбирам защо вие не ми отговорите — настоя възрастната дама. — Коридорът е пълен с хора.
— По-бързо, госпожо — подкани я капитан Макдоналд. — Имаме проблем.
— Извинявам се, че дишам — намуси се жената. — Май че са ме изтървали от катафалката.
И мина покрай тях вирнала нос като куче, което е подушило огън някъде в далечината, стиснала чантата си с една ръка, а в другата малка папка, от която стърчаха толкова много билети и бордни карти, сякаш и предстоеше околосветско пътешествие със смяна на самолета на всяко летище.
— Ето една жена, която никога повече няма да пътува с „Делта“ — промърмори Сузи.
— Пет пари не давам за нея — сопна се Макдоналд. — Тя ли е последна?
Джейн мина покрай тях, огледа седалките в бизнескласа, сетне надникна в главния салон. Беше празен.
Върна се и докладва, че пътниците са напуснали самолета. Макдоналд погледна към ръкава и видя двама униформени агенти на митническата служба да си пробиват път сред тълпата; извиняваха се, но не си правеха труда да се обръщат след хората, които разбутваха встрани. Последна вървеше старата дама, която изпусна папката с билетите. Разхвърчаха се документи и тя се разкрещя.
— Добре — каза Макдоналд, — спрете тук, момчета.
— Сър, не сме федерални служители…
— Така е, но ви помолих да спрете. Благодаря, че се отзовахте толкова бързо. А сега останете там, защото това е моят самолет и онзи тип там е един от моите пътници. Щом слезе и се озове в ръкава, той е ваш и можете да правите с него каквото си поискате. — Кимна към Дир. — Ще дам на това копеле още един шанс и ще разбием вратата.
— Нямам нищо против — отвърна колегата му.
Макдоналд потропа на вратата на тоалетната и извика:
— Излизай, приятел. Омръзна ми да те чакам! Отговор не последва.
— Добре. Влизаме.
17
Сякаш насън Еди чу възрастна жена да казва: „Извинявам се, че дишам. Май че са ме изтървали от катафалката.“
Беше разрязал половината бинт. Когато старата дама заговори, ръката му трепна и по корема му потече струйка кръв.
— По дяволите! — изруга той.
— Не се занимавай с това — скара му се Стрелецът с дрезгавия си глас. — Довърши си работата. Или припадаш при вида на кръв?
— Само когато е моя — отвърна Еди. Бинтовете започваха точно над корема му. Колкото по-нагоре режеше, толкова по трудно виждаше. Напредна още седем-осем сантиметра и едва не се поряза отново, когато чу Макдоналд да казва на митнича рите: „Добре, спрете тук, момчета.“
— Нищо чудно да се разпоря, а може би ти ще опиташ — промърмори младежът. — Не виждам какво правя.