Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Няма къде да отиде — заяви Дир. — Не може да се измъкне през тоалетната чиния. Прекалено едър е.
— Но ако носи. — започна капитанът.
Дир, които доста често смъркаше кокаин, се опита да го успокои:
— Ако пренася дрога, тя е в голямо количество. Не може да се отърве толкова лесно.
— Спрете водата — нареди Макдоналд.
— Вече го сторихме — отвърна щурманът (който от време на време също смъркаше кокаин). — Но това едва ли има значение. Можеш да изсипеш каквото си поискаш в тоалетната. — Бяха се събрали около вратата, над която подигравателно светеше „ЗАЕТО“, и говореха шепнешком. — Момчетата от Отдела за борба с наркотрафикантите ще пресушат резервоара, ще вземат проба и ще видят сметката на онзи тип.
— Винаги може да каже, че някой е влязъл преди него и е изсипал наркотика — отвърна Макдоналд. В гласа му се прокрадна остра нотка. Не искаше да стоят и да си говорят, искаше да направят нещо, макар пътниците да не бяха слезли от самолета, а някои от тях дори оглеждаха с любопитство екипажа, скупчил се около вратата на тоалетната. Пилотите добре разбираха, че действията им могат да събудят страха от терористични действия, който дреме у всеки пътник. Макдоналд знаеше, че щурманът и бордовият инженер са прави, знаеше, че наркотикът трябва да е опакован в найлонови пликове, осеяни с отпечатъците на онзи скапаняк. И въпреки това в мозъка му звънна предупредително аларма. Нещо не беше наред. Нещо вътре в него крещеше: „По-бързо! По-бързо“, сякаш онзи от ЗА беше комарджия, който държи в ръката си каре аса и не ги хвърля на масата.
— Не се опитва да пусне водата на тоалетната — каза Сузи Дъглас. — Дори не е завъртял крановете на чешмата. Щяхме да чуем свистенето на въздуха. Чух нещо, но…
— Изчезвай! — нареди и грубо Макдоналд. Премести поглед към Джейн Дорнинг. — Ти също. Ние ще се справим.
Джейн се обърна, лицето и бе зачервено. Сузи каза тихо:
— Джейн го заподозря, а аз видях подутините под ризата му. Мисля, че ще останем, капитан Макдоналд. Ако желаете да ни обвините в неизпълнение на заповед, моля. Но искам да ви напомня, че в момента може би проваляте операция на Отдела за борба с наркопласьорите.
Двамата се измериха с погледи, от които хвърчаха искри.
Сузи каза:
— Мак, имам седемдесет или осемдесет полета с теб. Опитвам се да ти помогна.
Капитанът продължи да се взира в нея, сетне кимна.
— Остани. Но искам и двете да отстъпите към пилотската кабина.
После се изправи на пръсти и видя края на опашката от пътници, която се точеше от туристическата в бизнескласата. Още две, може би три минути.
Обърна се към служителя на летището, който стоеше до вратата и не сваляше очи от тях. Явно бе усетил, че нещо не е наред, защото бе извадил радиостанцията си.
— Кажи му да изпрати митничари — прошепна Макдоналд на щурмана. — Трима или четирима. Въоръжени. Веднага.
Щурманът си проправи път сред пасажерите, като се извиняваше с небрежна усмивка, и предаде искането на Макдоналд. Онзи вдигна радиостанцията към устата си и прошепна нещо.
Макдоналд — който никога през живота си не бе взимал нещо по-силно от аспирин, и то много рядко — се обърна към Дир. Бе стиснал здраво устни в тънка бяла линия, която приличаше на белег.
— Щом слезе и последният пътник, разбиваме вратата — каза той. — Не ме интересува дали митничарите ще са тук или не. Ясно ли е?
— Разбрано — отвърна Дир и обърна поглед към пътниците, които се нижеха през салона за първа класа.
15
— Дай ми ножа — каза Стрелецът. — В чантата е.
Той посочи към олющената кожена торба, която лежеше на пясъка. Приличаше по-скоро на дисаги, отколкото на чанта; май беше торба, като тези, които носеха хипитата по време на похода им през Апалачите и които бяха натъпкани с цигари с марихуана. Само че тази торба бе съвсем истинска, а не реквизит на някой въздухар; тя беше издържала дълги години на тежък — а може би и отчаян поход.
Стрелецът кимна към чантата. Не можеше да я посочи с ръка. Еди разбра защо мъжът бе увил китката си с мръсни парчета от ризата си; няколко пръста липсваха.
— Вземи ножа — каза той. — Разрежи бинта. Гледай да не се порежеш. Лесно става. Трябва да внимаваш, но и да действаш бързо. Нямаме време.
— Зная — отвърна Еди и коленичи на пясъка. Това просто не се случваше в реалността. Ето единственият възможен отговор. Както би се изразил Хенри Дийн: „Хип-хоп, животът е фикция, а светът лъжа, така че вземи една доза и се отпусни.“
Това не беше реалност, а просто някаква изключително ясна халюцинация и най-доброто, което можеше да направи, бе да се остави на течението.