Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Много пари? Никога не съм чувал за подобно нещо. Да не си обрал лавката?
— Не. Нищо подобно.
Маккой стана, въздъхна и потри лицето си с ръка.
— Не. Просто играех на борсата.
— На коя борса?
— Борсата.
Той видя изражението на лицето на Джейк и възкликна:
— Исусе Христе! На стоковата борса? Никога досега не съм познавал някой, който да притежава акции.
— О, за Бога...
Маккой се изтегна и въздъхна.
— Добре, както и да е, колко пари си спечелил?
— Ще разкажеш на всеки задник на този кораб, Графтън. Това е изписано на глуповатото ти лице.
— Не, няма. Честна дума. Колко?
Маккой мрачно изгледа новия си съквартирант. Накрая каза:
— Ами през последните пет години успях да спестя около шестнайсет хиляди, които превърнах в сто двайсет и две хиляди триста трийсет и девет долара. Във всеки случай толкова бяха при приключването на операциите вчера в Ню Йорк. Разбира се, няма как да разбера какво е станало на борсата днес.
— Естествено — съгласи се Джейк, доста впечатлен. Той подсвирна при мисълта за 122 хиляди долара, след това каза:
— Слушай, имам спестени няколко хиляди. Може би ще ми помогнеш да ги инвестирам.
— Заради това съм тук, на този кораб, с тия кратуни! Всички момчета в стаята за инструктаж ми искаха съвет за инвестиции. Всички четяха „Уолстрийт Джърнъл“ и говореха за лихвени проценти, коефициенти и за това колко коли ще продаде „Крайслер“. Шкиперът прахоса сума пари.
Маккой тъжно поклати глава.
— Е, станалото — станало. Сега вече нищо не може да се направи.
И той отново погледна към Джейк.
— Разкажи ми за онзи тип, когото си хвърлил през витрината.
След като изчерпаха темата, Джейк пожела да научи повече за офицерите в ескадрилата.
— Типични морски пехотинци — заключи Риъл Маккой с изражение на примирение, след като бе прекарал в тази компания цели три седмици. — Струва ми се, че са три месеца. Това ще е най-дългото плаване в живота ми.
— Колко са участвали във войната?
— Всички в ескадрилата, с изключение на двама или трима баровци, са били поне на едно плаване до Виетнам. Може би половината са участвали в две и повече. А шест или осем души са били взводни командири във Виетнам, преди да отидат в школата за летци. Твоят навигатор — Ле Бо — е бил в разузнаването на Морската пехота.
Графтън се стъписа. Ле Бо? Фукльото от Сан Диего?
— Не ме ли будалкаш?
— Кълна се. В разузнаването. Бил е зад фронтовата линия, ял змийско месо, организирал засади и убийства. Да. Това е Ле Бо — жива легенда в Морската пехота. Има повече награди от Оди Мърфи. Обаче никога не се фука.
Лицето на Джейк поруменя, когато си припомни несвързания монолог на Флап в кабината. И тази несръчност и некомпетентност, която излъчваше видът му сутринта!
Забелязал изражението му, Маккой продължи:
— Един Господ знае защо Морската пехота го е направила навигатор. Върнал се във Виетнам с ескадрила А-6. Два пъти са го улучвали. Първия път — на финала в Да-Нанг. Минал през главния вход с парашута на рамо. Вторият път обаче било друго. Пилотът му бил улучен в главата и Ле Бо катапултирал някъде близо до границата с Лаос или в Камбоджа — не знам. Във всеки случай, никой не чул нищо за него. Абсолютно нищо, макар че го търсили, и то усърдно. След седемнайсет дни, а може би и повече, един патрул се натъкнал на него посред джунглата, в най-затънтеното място. Той ходел гол-голеничък, целият в кал и листа и носел със себе си само нож. Ловял жълтури и ги изкормвал. Върнал се с цял товар трофейно оръжие, което успял да скрие.
По изражението на лицето Маккой виждаше, че Графтън хич не е щастлив.
— Това още не е всичко, Джейк — продължаваше Риъл. — Най-забавното е, че Ле Бо не искал да го спасяват. Казаха ми го двама души, затова предполагам, че има нещо вярно. Не искал да се връща, защото прекалено много се забавлявал. Пехотинците от патрула почти трябвало да го вържат.
— Боже, защо се падна на мен?
— Последният му пилот не беше на нужното ниво — обясни Маккой, — поне според Ле Бо. Имаше проблеми с кацането. Не беше опасен, но особено нощем доста играеше на глисадата. Може би щеше да се оправи, а може би — не. Но Ле Бо не му даде никакъв шанс. Отиде направо при шкипера, а шкиперът отиде при командира на авиоотряда и преди още да се опомни, момчето беше преместено.
— Ле Бо ли уреди това?
— Явно за тях е идеалният морски пехотинец. Съвсем наскоро го предложиха за повишение в чин майор. Всички го уважават и почитат. Чак ми се гади. Почакай да видиш как тия закоравели стари пушки говорят с него, като учениците с Исус. Ако доживее, един ден ще стане командващ, помни ми думата.