Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Ако се съдеше по стойката им, двамата, изглежда, се държаха за ръце, но роклята на жената скриваше истината по въпроса.
— Впечатляващо — каза Иван, без да си криви душата.
— Да — съгласи се Морозов. — Откровено казано, неприятно ми стана, когато излязоха от играта. Арка и съпругата му бяха безпристрастни играчи. Арка заряза пиратството и се насочи към посредническия… хм… бизнес с изчезнали хора. От всички Къщи, които се занимаваха с връщането на заложници, Кордона имаше най-висок процент на успеваемост. Бяха надеждни, по свой си начин. С еднаква охота продаваха бараярска информация на Сетаганда и сетаганданска информация на ИмпСи и ако нещата, които сетите са получавали от тях, са били и наполовина проверени и ценни като тези, които получавахме ние, значи Къща Кордона е имала само доволни клиенти. Нещо повече, Кордона охотно плащаше дълговете си и връщаше услуги както над, така и под масата.
— Говориш в минало време. Какви са понастоящем отношенията между Бараяр и Къща Кордона?
— В пълен хаос, боя се. Преди седем-осем месеца Кордона стана жертва на особено враждебно поглъщане от страна на един от конкурентните картели, контролиращи точките за скок — Къща Престен. Надявах се на контраудар, но мина много време, което означава, че баронът и баронесата най-вероятно са мъртви. Истинска загуба. Бяха хора с невероятен стил.
— Това означава ли, че, хм, новите господари на Къща Кордона са ни по-малко полезни?
— Непроверени по-скоро. И необщителни. Няколко канала за информация бяха изгубени по време на промяната и още не са заменени.
Иван примижа в опит да си представи как би звучало това изречение, ако не беше в типичния за ИмпСи страдателен залог. „Диря от трупове“ беше първото нещо, което му дойде наум.
— Така и не се разбра дали Бижутата на баронесата са били убити, пленени или са избягали при поглъщането — продължи Морозов. — Така че аз проявявам силен интерес към всякакви сведения по въпроса, макар че при тези обстоятелства интересът ми е по-скоро академичен. Къде точно си видял Лапис Лазули?
— Непременно трябва да поговорим за това, но времето ми изтича — плъзна се по допирателната Иван. Погледна комуникатора си. Опа, не беше лъжа. Надигна се предпазливо от стола. — Благодаря ти, капитан Морозов, много ми помогна.
— Кога ще можем да продължим?
— Няма да е днес, за съжаление. Зает съм. — Иван си проправи път през кашоните по пода. — Ще видя кога мога да си открадна час-два.
— Намини, когато решиш — каза Морозов. — О, предай много поздрави на… на пастрока си. Надявам се, че вече е по-добре със здравето.
— Виртуален пастрок, при това в най-добрия случай — побърза да го поправи Иван. — Майка ми и Илян още не са си направили труда да се оженят. — Успя да се усмихне, но остана с впечатлението, че не му се е получило добре.
Докато подтичваше по мрачния коридор, изведнъж му хрумна, че може би има и друга причина старите кадри на ИмпСи да му съдействат толкова охотно напоследък. Причина, която нямаше нищо общо с работата му за адмирал Десплейнс. Потръпна зиморничаво и продължи напред.
В края на работния ден Иван тръгна към изхода. Главата му беше пълна с какво ли не, от спорове за повишения и планове за изненадващи инспекции до бляскаво кървавата история на Къща Кордона, но най-вече със спешни питанки откъде да вземе храна за вкъщи, която да хареса на Тедж. „Ако тя още е там“. Нямаше търпение да се прибере. По тази причина остана неприятно изненадан, когато зърна с периферното си зрение един лейтенант от приемната, който размахваше трескаво ръце и подтичваше да го настигне.
— Господа! Почакайте!
Твърде късно беше да ускори крачка и да се престори, че не го е видял. Двамата с адмирала спряха и го изчакаха. Човекът се беше задъхал от бързане.
— Какво има, лейтенант? — попита Десплейнс. Адмиралът доста по-добре от Иван успя да прикрие раздразнението си от осуетеното бягство, даже изобщо не му пролича, ако не се броеше слабата ирония, просмукала се в примирения му тон.
— Сър. Двамата служители от столичната служба за сигурност току-що дойдоха. Искат да разговарят с капитан Ворпатрил.
„Да разговарят, не да ме арестуват“ — отчете внезапно фокусиралият се мозък на Иван. Макар че всеки опит на цивилните куполни власти да арестуват бараярски офицер насред бараярска щабквартира би бил рисковано начинание, предвид юрисдикцията и прочие.
Десплейнс вдигна вежди.
— За какво става въпрос, Ворпатрил? Не може да е най-голямата колекция от глоби за паркиране — отново. Тук ти нямаш кола. А и кацнахме на Комар само преди четири дни.