Градина на желанията [необработен]

Хънтър Джон не забеляза нищичко, затова тя потърси с поглед майка си. Ариел щеше да й каже, че е красива, и всичко щеше да е наред. Хънтър Джон я целуна по бузата и тръгна към бара, където се бяха събрали приятелите му. На тези тържества младите мъже бяха като прахта, събираща се в ъглите, и се стараеха да стоят по-далеч от дамите и кръшните им смехове.

Ема се натъкна на Елиза Бофорт, докато обикаляше залата, за да намери майка си. Елиза беше сред най-добрите й приятелки, когато учеха в гимназията. „Гледай да си в добри отношения с фамилия Бофорт

-    често казваше Ариел - и винаги ще знаеш какво говорят хората за теб.“

—    Божичко, изгарям от нетърпение - прошепна Елиза. Така си кривеше устата в старанието си да говори поверително, че червилото й се беше размазало.

-    Веднага ми разкажи как научи новината.

Ема озадачено се усмихна:

—    Каква новина?

• — Не знаеш ли?

-    Какво да знам?

-    Сидни Уейвърли се е върнала - изсъска Елиза, като че ли произнасяше проклятие.

Ема престана да се озърта и се втренчи в нея, но с нищо не издаде колко е изненадана. Затова ли всички се държаха така особено? Сидни се беше върнала, а лешоядите изгаряха от нетърпение да видят реакцията на някогашната й съперница.

Страните й пламнаха от гняв, предизвикан от много причини. Най я беше яд, задето клюкарите очакваха някаква реакция от нейна страна, като че ли събитието я засягаше.

74

—    Пристигна в сряда и засега гостува на сестра си

- продължи Елиза. — Днес следобед дори е помагала на Клеър при организирането на официален обяд в Хикори. Ама ти наистина ли не знаеше?

—    Не. Сидни се е върнала. И какво от това?

Елиза повдигна вежди:

—    Не предполагах, че ще го приемеш толкова спокойно.

—    Никога не е била заплаха за мен. А Хънтър Джон е много щастлив. Изобщо не се притеснявам. Извинявай, но търся мама. А с теб ще обядваме другата седмица, нали? Целувам те.

Най-сетне откри майка си. Ариел седеше до една от масите, отпиваше шампанско и царствено кимаше на познатите, които спираха да я поздравят. Както обикновено беше изключително елегантна и изглеждаше с десет години по-млада. И тя като Ема беше русокоса и едрогърда. Караше кабриолет, носеше диаманти в съчетание с джинсово облекло и не пропускаше ежегодните мачове, посещавани от бившите възпитаници на гимназията. Беше толкова типична южнячка, че сълзите й сякаш идваха от Мисисипи, а от нея винаги лъхаше на жасмин и праскови.

Вдигна глава, когато дъщеря й се приближи и Ема веднага разбра, че Ариел вече знае. И че е разтревожена от новината. „Не, не - помисли си. - Нищо не се е случило. Не прави от мухата слон, мамо.“

Ариел се изправи и дяволито се усмихна на съпруга си — след подобна усмивка той с нетърпение щеше да очаква завръщането й.

—    Да излезем на верандата. - Тя хвана под ръка дъщеря си и я поведе навън. Усмихваха се, докато ми-

наваха край групичките хора, излезли да пушат, защото усмивките означаваха, че всичко е наред.