Градина на желанията [необработен]

Не се изненада, като я видя гола. Ема се запита откога е започнал да очаква да го съблазнява, вместо сам да я пожелава. Въпреки това той се усмихна, когато тя грациозно пристъпи към него, взе чинията и бутилката и ги остави на масичката до вратата, хвана го за ризата и го задърпа към леглото.

Хънтър Джон се засмя и й позволи да го повали на матрака. Дръпна ципа на панталона си и промърмори:

— Какво те прихваща?

Ема го възседна и се загледа в лицето му. За миг престана да се движи, но не за да го накара да пред-вкуси очакващата го наслада. Обаче той дотолкова бе привикнал със сексуалните й умения, че взе колебанието й за желание да подсили удоволствието му, и се възбуди. Опита се да я притисне надолу, но тя остана неподвижна.

Ема обичаше да прави секс и знаеше, че е стра-хотна в леглото. Но дали майка й беше права? Това ли беше единственият й талант? Ако не го притежаваше, щеше ли да задържи съпруга си? Трябваше ли да се безпокои от завръщането на Сидни?

-    Хънтър Джон - прошепна и се наведе да го целуне, - обичаш ли ме?

Той се засмя, после изстена, възбуден от онова, което смяташе за любовна игра.

-    Какво си направила, палавнице?

-    Моля?

-    Купила си нещо скъпо ли? Затова ли си толкова любвеобилна?

Мислеше, че тя настоява да правят секс, защото иска нещо от него. Всъщност беше точно така. Като го омайваше в леглото, Ема винаги получаваше каквото иска. С едно изключение. Забеляза, че той не отговори на въпроса й. Не й каза, че я обича.

Обаче бе обичал Сидни, което означаваше, че Ариел има право: Тя, Ема, трябваше да се потруди, за да задържи мъжа, който й принадлежеше.

-    Искам да си купя червена рокля — прошепна. Чувстваше се като птица, заклещена в бодлив храст

— изплашена и гневна. — Красива червена рокля.

-    Нямам търпение да те видя с нея.

-    О, да. Ще ме видиш и без нея.

-    Така те искам.

Беше понеделник следобед. Клеър затвори телефона, който стоеше на бюрото й в склада, но не отмести ръка от слушалката.

Когато човек чувства, че нещо не е наред, обаче не знае какво, въздухът около него се променя. Пластмасовата слушалка беше прекалено топла. Стените леко се бяха запотили. Ако отидеше в градината, тя щеше да види, че грамофончетата са цъфнали посред бял ден.

78

-    Клеър?

Тя се обърна. Сидни стоеше на прага.

-    Здрасти. Кога се върнахте? - Сестра й и Бей отново бяха гостували на Тейлър... четвърти ден подред.

-    Преди няколко минути. Какво се е случило?

-    Не знам. - Клеър отмести ръка от загрятата слушалка. - Обади ми се госпожа Матисън. Иска този уикенд да организирам празненство в дома й.

Сидни скръсти ръце на гърдите си. После ги отпусна. Поколеба се, после попита:

-    Семейство Матисън, които живеят в красивата къща на Уилоу Спрингс Роуд ли?

-Да.