Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Минава й през ума, че сигурно е преувеличила звука в съня си, когато чукането отново започва. В апартамента има някой. Ерик е взел таблетки и спи дълбоко. Звукът от някаква кола долу на улицата влиза шумно през прозореца. Похъркванията на Ерик утихват, когато тя слага ръка на рамото му. Той се обръща със сумтене в съня си. Колкото може по-тихо, тя се измъква от леглото и се промъква през вратата на спалнята, която е полуотворена.
Нещо свети в кухнята. Когато тя се придвижва през антрето, вижда някаква светлина да виси във въздуха като син газов облак. Това е лампата на хладилника. Фризерът и хладилникът стоят полуотворени. От фризера капе, водата е потекла по пода. Капки се стичат по размразените хранителни продукти и се приземяват с почукване върху пластмасовата настилка.
Симоне усеща колко е студено в кухнята.
Мирише на цигарен дим.
Тя поглежда към антрето.
Тогава открива, че външната врата стои полуотворена.
Забързва към стаята на Бенджамин. Но той спи съвсем спокойно. За малко тя остава там и се вслушва в неговото равномерно дишане.
Когато отива да затвори външната врата, дъхът й замира. Някой стои в пролуката на външната врата. Фигурата й кима и й подава някакъв предмет. Минават няколко секунди, преди тя да проумее, че това е сутрешният вестник. Той иска да й даде сутрешния вестник. Тя благодари, взима го и когато най-сетне затваря и заключва вратата, забелязва, че цялото й тяло се тресе.
Пали всички лампи и оглежда апартамента. Като че нищо не липсва.
Симоне застава на колене и събира водата от пода, когато Ерик влиза. Той взима една хавлиена кърпа, хвърля я върху пода и започва да подсушава с крак.
— Сигурно съм ходил насън — казва той.
— Не — отговаря тя уморено.
— Хладилникът е класически случай — бях гладен.
— Не е смешно, спя толкова леко, че… събуждам се всеки път, когато се обръщаш в леглото или спираш да хъркаш, събуждам се, когато Бенджамин отива до тоалетната, чувам, когато…
— Тогава ти си вървяла на сън.
— Обясни защо външната врата беше отворена, обясни защо… — Тя млъква, не знае дали да разкаже, или не. — Усетих ясно мириса на цигарен дим тук, в кухнята — казва накрая.
Ерик се засмива и бузите на Симоне почервеняват от гняв.
— Защо не вярваш, че някой е бил тук? — пита тя раздразнено. — След цялата мръсотия, която се изля срещу теб във вестниците? Не е чак толкова странно някой побъркан да се вмъкне и…
— Престани — прекъсва я той. — Не е логично, Сиксан. Кой би могъл да се вмъкне в нашия апартамент, да отвори фризера и хладилника, да изпуши една цигара и ей така да си тръгне?
Симоне хвърля кърпата на пода:
— Не знам, Ерик! Не знам, но някой вече го е направил!
— Успокой се — казва заядливо Ерик.
— Това ли ще ми кажеш?
— Мога ли да кажа какво мисля? Мисля, че малко цигарен дим не е нещо кой знае колко странно. Вероятно някой съсед е пушил до кухненския отдушник. Всъщност имаме общи вентилационни барабани с целия блок. Или някой ужасен човек си е дръпнал малко от цигарата на площадката пред вратата, без да мисли, че…
— Не е необходимо да бъдеш снизходителен — отвръща Симоне.
— Но за бога, Сиксан, недей да го правиш на толкова голям въпрос, всъщност мисля, че няма нищо страшно и че съвсем скоро всичко ще получи логично обяснение.
— Почувствах, че вкъщи има някой, когато се събудих — казва тя глухо.
Той въздиша и излиза от кухнята. Симоне гледа сивата хавлиена кърпа, с която подсушава пода около хладилника.
Бенджамин влиза и сяда на обичайното си място.
— Добро утро — казва тя.
Той въздиша и стои с глава, подпряна на ръцете си.
— Защо двамата с татко лъжете за всичко?
— Не е вярно — отговаря тя.
Той мълчи.
— Имаш предвид това, което ти казах в таксито…
— Имам предвид един куп неща — прекъсва я той високо.
— Не е необходимо да ми викаш.
— Забрави, че казах нещо — въздиша той.
— Не знам какво ще стане между нас двамата с баща ти. Не е толкова лесно — казва тя. — Сигурно имаш право, че просто сами се мамим, но това не е същото, като да лъжеш.
— Сега вече го каза — отговаря той тихо.
— И нещо друго ли имаш предвид?
— Нямам никакви снимки, когато съм бил малък.
— Разбира се, че имаш — отговаря тя усмихнато.