Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Той не е неин брат.
— Кой е той тогава?
— Не знам, но той не е нейният брат, той е нещо друго.
След думите, че Йозеф не е брат на Евелин, Сораб отново стана нервен, започна да бърбори за футбол, за немската лига и не отговаряше точно на повечето въпроси. Юна се питаше какво може да е казал Йозеф на Сораб, какво е направил, как е успял да го уплаши дотам, че да му каже къде се намира Евелин.
Юна завива и паркира пред неврологичната клиника, оставя колата, минава през голямото фоайе, взима асансьора до петия етаж, продължава през коридора, поздравява полицая, който стои на пост, и после влиза в стаята на Йозеф.
От стола до леглото се изправя една жена и се представя:
— Лизбет Карлен — казва тя. — Аз съм социален работник и съм тук за подкрепа на Йозеф по време на разпита.
— Много добре — изрича Юна и се здрависва с нея.
Тя го поглежда с поглед, който той поради някаква причина намира за симпатичен.
— Вие ли водите разпита? — пита тя с интерес.
— Да. Извинете ме, казвам се Юна Лина и съм от Държавната криминална полиция, говорихме по телефона.
На равни интервали се чува високият звук от мехурчетата от дренажа на Бюлов, помпата, която е включена с тръба към пунктираната плевра на Йозеф. Дренажът възстановява намаленото налягане, което липсва по естествен начин, тъй че неговият бял дроб да може да функционира по време на лечебния процес.
Лизбет Карлен говори тихо: лекарят е обяснил, че Йозеф трябва да лежи абсолютно неподвижно поради риск от нови кръвоизливи в черния дроб.
— Няма да подлагам на риск здравето му — уточнява Юна и поставя касетофона на масата до лицето на Йозеф.
Прави въпросителен жест към Лизбет, която кима утвърдително насреща му. Включва записа, описва ситуацията: Йозеф Ек ще бъде разпитан информативно, денят е петък, 11 декември, осем часът и петнайсет минути сутринта. След това докладва кои лица се намират в стаята.
— Здравей — казва Юна.
Йозеф го поглежда с натежал поглед.
— Казвам се Юна… криминален инспектор съм.
Йозеф е с притворени очи.
— Как се чувстваш?
Социалната служителка пред прозореца ги следи с поглед.
— Можеш ли да спиш с този бълбукащ апарат? — пита той.
Йозеф бавно кима.
— Знаеш ли защо съм тук?
Йозеф отваря очи и бавно поклаща глава. Юна чака и наблюдава лицето му.
— Случило се е нещастие — казва Йозеф. — Цялото ми семейство е сполетяно от нещастие.
— Никой ли не ти е разказал какво се е случило? — пита Юна.
— Не много — едва-едва изрича той.
— Отказва да се среща с психолози и съветници — пояснява социалната служителка.
Юна си мисли колко различно бе звучал гласът на Йозеф по време на хипнозата. Сега той изведнъж става тънък, почти незначителен и през цялото време питащ.
— Смятам, че знаеш какво се е случило.
— Не е необходимо да отговаряш — казва Лизбет Карлен бързо.
— Ти си на петнайсет години вече — продължава Юна.
— Да.
— А какво прави на своя рожден ден?
— Не си спомням — отговаря Йозеф.
— Получи ли подаръци?
— Гледах телевизия — отговаря Йозеф.
— Отиде ли при Евелин? — пита Юна с неутрален глас.
— Да.
— В апартамента й ли?
— Да.
— Там ли беше тя?
— Да.
Мълчание.
— Не, не беше там — поправя се Йозеф разколебано.
— Къде е била тогава?
— Във вилата — отговаря той.
— Хубава ли е тази вила?
— Хубава не… но уютна.
— Тя зарадва ли се?
— Кой?
— Евелин.
Мълчание.
— Носеше ли нещо с теб?
— Една торта.
— Торта? Вкусна ли беше?
Той кима.
— Евелин хареса ли я? — продължава Юна.
— За нея трябва само най-доброто — казва той.
— Получи ли подарък от нея?
— Не.
— Но може би тя ти изпя…
— Не пожела да ми даде подаръка — казва той засегнато.
— Така ли каза тя?
— Да, така каза — отговаря той бързо.
— Защо?
Мълчание.
— Сърдита ли ти беше? — пита Юна.
Той кима.
— Тя искаше ли да направиш нещо, което не можеше да направиш? — продължава Юна спокойно.