Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Юна вижда, че полицейският патрул заема позиция около къщата на достатъчно разстояние и с извадени оръжия. Един клон пропуква. В далечината се чуват ехтящите почуквания на един кос. Юна проследява преместването на полицаите с поглед, като в същото време бавно се доближава до къщата, опитва се да види нещо през розовите пердета. Прави знак на помощник-полицая Кристина Андершон, млада жена с остри черти на лицето, да спре намясто. Тя е със зачервени бузи и кима, без да отмества поглед от къщата. Със спокойна съсредоточеност тя вади служебния си пистолет и се премества няколко стъпки настрани.
Къщата е празна, мисли си Юна и се доближава до стълбата на площадката. Дъските слабо пропукват под тежестта му. Гледа дали пердетата няма да се раздвижат, след като чука на вратата. Нищо не се случва. Изчаква малко, а после застива на място, струва му се, че е чул нещо и обхожда с поглед гората около къщата, храсталаците и дънерите на дърветата.
Той вади пистолета си, тежък Смит & Уесън, който предпочита пред стандартното оръжие с марка Зиг Зауер, смъква предпазителя и проверява дали патронът е на мястото си. Изведнъж нещо прошумолява в края на гората и една сърна притичва между дърветата с бързи, поривисти движения. Кристина Андершон се усмихва притеснено в отговор, когато я поглежда. Той сочи към прозореца, тръгва внимателно напред и поглежда в къщата през пролуката на пердето.
В дрезгавината той вижда една маса от плетена тръстика с издраскана стъклена плоча и светлокафяво канапе. Върху облегалката на червен стол се сушат чифт бели памучни бикини. В бокса се виждат няколко пакета макарони, бурканче песто, консерви и мрежа с ябълки. Няколко прибора проблясват на пода пред умивалника и под кухненската маса. Юна се връща към площадката, дава знак на Кристина Андершон, че ще влезе вътре, после отваря вратата и се придвижва напред, получава знак от Кристина Андершон, надниква вътре и след това продължава през прага.
Ерик седи в колата и от разстояние само може да предполага какво се случва. Вижда Юна Лина да изчезва в кафявата къща, следван от друг полицай. След малко той излиза отново на площадката. Трима полицаи заобикалят къщата и спират пред него. Стоят и говорят, гледат една карта, сочат към пътя и другите къщички. Юна изглежда иска да покаже на един от тях нещо в къщата. Всички влизат вътре и последният затваря вратата след себе си.
Внезапно Ерик вижда, че някой стои сред дърветата, там, където теренът се спуска под наклон към блатото. Слаба жена с пушка в ръка, ловна пушка. Блестящата двойна цев се влачи по земята, когато тя тръгва към къщата. Ерик вижда как тя леко преминава през туфи от боровинки и мъхове.
Полицаите не могат да видят жената, нито тя има възможност да ги види.
Ерик набира мобилния номер на Юна.
Телефонът започва да звъни на седалката до него.
Жената бавно върви сред дърветата с отпусната пушка в ръка. Ерик си дава сметка, че може да възникне опасна ситуация, ако полицията и жената се изненадат взаимно. Излиза от колата, затичва се към входа на къщата, а след това тръгва по-бавно.
— Здравей — извиква той.
Жената спира и обръща поглед към него.
— Доста е студено днес — казва той тихо.
— Какво?
— Студено е в гората — казва той по-високо.
— Да — отговаря тя.
— Нова ли си тук? — пита той и продължава да се приближава към нея.
— Не. Това е къщата на леля ми.
— Соня леля ли ти е?
— Да — усмихва се тя.
Ерик стига до нея.
— Какво ловуваш?
— Зайци — отговаря тя.
— Мога ли да видя пушката?
Тя счупва пушката и му я подава.
Върхът на носа й е зачервен. Сухи борови иглички са затъкнати из косата й с пясъчен цвят.
— Евелин — казва той спокойно, — тук има няколко полицаи, които искат да поговорят с теб.
Тя изглежда разтревожена, прави крачка назад.
— Ако имаш време — казва той с усмивка.
Тя кима едва и Ерик се провиква към къщата.
Юна излиза с раздразнен израз на лицето, готов да го изкомандва да се върне в колата. Когато вижда жената, застива за частица от секундата.
— Това е Евелин — казва Ерик и протяга пушката към Юна.
— Здравей — казва Юна.