Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Лицето й пребледнява, изглежда, като че всеки момент ще припадне.
— Трябва да говоря с теб — пояснява сериозно Юна.
— Не — прошепва тя.
— Влез в къщата.
— Не искам.
— Не искаш ли да влезеш?
Евелин се обръща към Ерик:
— Трябва ли? — пита го с трепереща уста.
— Не — отговаря й той. — Сама ще решиш.
— Влез вътре, ако обичаш — казва Юна.
Тя поклаща глава, но все пак влиза след него в къщата.
— Ще чакам отвън — казва Ерик.
Отдалечава се малко от входа на къщата. Чакълът е покрит с борови иглички и кафяви шишарки. През стените на къщата чува Евелин да крещи. Единствен вик. Звучи самотно и отчаяно. Израз на непонятна загуба. Той разпознава толкова добре този вик от времето в Уганда.
Евелин седи на канапето с ръце, притиснати между бедрата. Лицето й е с цвят на пепел. Вече знае какво се е случило със семейството й. Снимка в рамка, която прилича на гъба мухоморка, лежи на пода. Майката и бащата са седнали в нещо като хамак. Малката сестра е между тях двамата. Родителите са примижали срещу силната слънчева светлина, докато очилата на малката сестра блестят.
— Моите съболезнования — казва Юна приглушено.
Брадичката й трепери.
— Мислиш ли, че би могла да ни помогнеш да разберем какво се е случило? — пита той.
Столът скърца под тежестта на Юна. Той изчаква малко и после продължава:
— Къде се намираше в понеделник на седми декември?
Тя поклаща глава.
— Вчера — уточнява той.
— Бях тук — казва тя тихо.
— В къщата?
Тя среща погледа му:
— Да.
— Целия ден ли не си излизала?
— Не.
— През цялото време ли беше тук?
Тя прави жест към леглото, където лежат учебниците й по обществени науки.
— Следваш ли?
— Да.
— Значи не си напускала къщата вчера?
— Не.
— Има ли някой, който може да го потвърди?
— Какво, какво?
— Имаше ли някой с теб тук? — пита Юна.
— Не.
— Имаш ли представа кой би могъл да направи това на семейството ти?
Тя поклаща глава.
— Някой заплашвал ли ви е?
Тя сякаш не го чува.
— Евелин?
— Какво? Какво каза?
Пръстите й са здраво притиснати между краката.
— Някой заплашвал ли е семейството ти, имате ли неприятели, врагове?
— Не.
— Знаеш ли, че баща ти е имал големи дългове?
Тя поклаща глава.
— Имал е — казва Юна. — Баща ти е взимал назаем пари от криминално проявени хора.
— Аха.
— А може ли да бъде някой от тях, който…
— Не — прекъсва го тя.
— Защо не?
— Нищо не разбирате — тя повишава тон.
— Какво е това, което не разбираме?
— Нищо не разбирате.
— Разкажи ни какво…
— Няма как! — крещи тя.
Започва да плаче така, направо, с незащитено лице. Кристина Андершон отива към нея, прегръща я и след малко тя се поуспокоява. Седи съвсем спокойно в прегръдката на полицайката, докато отделни хлипове плач преминават през тялото й.
— Малката ми — шепне й Кристина Андершон утешително.
Тя е притиснала момичето до себе си и я гали по главата. Внезапно Кристина изкрещява и отблъсква Евелин направо долу, на пода.
— По дяволите — тя ме ухапа… Адски силно ме ухапа.
Тя гледа потресена окървавените си пръсти. Кръвта тече от рана в средата на шията.
Евелин седи на пода, прикрива с ръка обърканата си усмивка. После обръща очи и рухва на пода в безсъзнание.
10.
Петък сутрин, единайсети декември
Часът е едва пет и половина сутринта, когато някъде в апартамента започва да се чука. Симоне чува звука като част от мъчителен сън, където тя трябва да повдига различни черупки на раковини и порцеланови капачета. Тя знае правилата, но въпреки това прави грешки. Едно момче чука по масата и показва колко грешки е направила. Симоне се върти в съня и стене, отваря очи и изведнъж е напълно будна.
Някой или нещо чука вътре в апартамента. Тя се опитва да локализира звука в тъмното, лежи напълно неподвижно и слуша, но почукванията са престанали.
Тя чува как Ерик хърка приглушено до нея. Нещо в тръбите пропуква. Вятърът бие в стъклата на прозорците.