Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Когато съм бил новороден — казва той.
— Нали знаеш, че имах помятане преди… А бяхме толкова радостни, когато се роди, че забравихме да направим снимки. Помня съвсем точно как изглеждаше, когато се роди, сбръчкани уши и…
— Престани — крещи Бенджамин и отива в стаята си.
Ерик влиза в кухнята и пуска в чаша вода една таблетка треокомб.
— Какво му има на Бенджамин? — пита той.
— Не знам — прошепва тя.
Ерик пие течността над мивката.
— Той смята, че го лъжем за всичко — казва тя.
— Така се чувстват всички тийнейджъри.
Ерик тихо се оригва.
— Без да искам, му казах, че ще се разделяме — казва тя.
— Как можеш да постъпиш толкова идиотски глупаво? — казва той подчертано твърдо.
— Казах просто това, което чувствах точно тогава.
— Но по дяволите, не можеш да мислиш само за себе си.
— Не аз съм тази, която го прави, не аз съм, която си ляга със стажанти, не аз съм…
— Млъкни — крещи той.
— Не съм аз тази, която взима един куп таблетки, за да…
— Нищо не знаеш!
— Знам, че взимаш силни болкоуспокояващи.
— На теб какво ти влиза в работата?
— Боли ли те нещо, Ерик? Кажи, ако…
— Аз съм лекар и мисля, че мога да преценя това малко по-добре от…
— Не можеш да ме измамиш — прекъсва го тя.
— Какво искаш да кажеш? — смее се той.
— Ти си пристрастен, Ерик. Ние не си лягаме заедно вече, защото ти взимаш един куп силни таблетки, които…
— А може би не искам да спя с теб — прекъсва я той. — Защо да искам, след като ти през цялото време си дяволски недоволна от мен?
— Тогава ще се разделим — казва тя.
— Добре — отговаря той.
Тя не може да го погледне, само бавно излиза от кухнята, усеща как в гърлото й нещо я стяга и я боли, как сълзите напират в очите й.
Бенджамин е затворил вратата към стаята си и е пуснал музика толкова високо, че стените и вратите кънтят. Симоне се заключва в банята, загасва лампата и плаче.
— По дяволите! — чува тя Ерик да вика от антрето, преди външната врата да се отвори и отново да се затвори.
11.
Петък сутрин, единайсети декември
Нямаше още седем сутринта, когато Юна Лина проведе разговор с доктор Даниела Ричардс. Тя обясни, че според нейната преценка Йозеф вече е в състояние да издържи по-кратък разпит, макар че все още лежи в стаята до операционната.
Когато Юна седна в колата на път за болницата, чувстваше тъпа болка в лакътя. Спомни си предишната вечер. Синята светлина на радиоколите беше обгърнала фасадата на блока до Тантолунден, където живееше Сораб Рамадани. Едрият мъж с момчешката фризура плюеше кръв и мърмореше неразбираемо на езика си, докато патрулната кола го откарваше на задната седалка.
Рони Алфредсон и колегата му Петър Юск бяха открити в бомбоубежището в мазето на блока. Те били заплашени с нож и заключени, след което мъжете откарали патрулната им кола до другия блок и я оставили на паркинга там.
Юна се върна до блока, позвъни на вратата на Сораб, съобщи му, че неговите охранители са заловени и че ако не отвори незабавно, вратата на апартамента ще бъде разбита.
Сораб го пусна вътре, помоли го да седне в синьото кожено канапе, предложи му чай от лайка и се извини от името на приятелите си.
Имаше бледо лице и коса, вързана отзад на опашка. Беше неспокоен, през цялото време погледът му шареше наоколо, извиняваше се непрекъснато и обясни, че напоследък е имал доста проблеми.
— Именно затова — каза той тихо — си взех охранители.
— Какви проблеми си имал? — попита Юна, опитвайки горещия чай.
— Някой ме преследва.
Сораб стана и надникна през прозореца.
— Кой? — попита Юна.
Сораб неохотно, с гръб към него, каза, че не желае да говори за това.
— Длъжен ли съм да говоря? — попита той. — Нямам ли право да мълча?
— Имаш право да запазиш мълчание — съгласи се Юна.
Сораб вдигна рамене.
— Добре тогава.
— Но на мен наистина ми се иска да поговорим — подхвана отново Юна. — Може би мога да ти помогна, мислил ли си за това?
— Благодаря — каза Сораб, обърнат към прозореца.
— Братът на Евелин ли е, който…
— Не — прекъсна го той рязко.
— Не е ли идвал тук Йозеф Ек?