Хипнотизаторът

— Знам, че въпросите ми ще бъдат трудни, Евелин — казва той тихо и я поглежда за миг. — Но ще съм благодарен, ако въпреки това ми отговориш, доколкото можеш.

Евелин не отговаря, а поглежда в скута си.

— Защото не мисля, че е от твоя полза да мълчиш — внимателно продължава той.

Тя не реагира, само втренчено гледа в скута си. Съветникът на Евелин, мъж на средна възраст с рядка брада, гледа Юна безизразно.

— Да започвам ли, Евелин?

Тя поклаща глава. Той чака. След малко тя вдига глава и среща погледа му.

— Отиде в гората с пушката, за да се самоубиеш, нали?

— Да — прошепва тя.

— Радвам се, че не го направи.

— Аз не се радвам.

— Опитвала ли си да го направиш и друг път?

— Да.

— Преди този случай?

Тя кима.

— Но не преди Йозеф да дойде с тортата?

— Не.

— Какво каза той?

— Не искам да мисля за това.

— За кое? За това, което той каза ли?

Евелин се изправя на стола и устата й се присвива.

— Не си спомням — почти беззвучно казва тя. — Сигурно не е било нещо особено.

— Смятала си да се застреляш, Евелин — напомня й Юна.

Тя става, отива до прозореца, гаси свещника и отново го запалва, връща се на стола си и сяда със скръстени ръце върху корема.

— Не може ли просто да ме оставите на мира?

— Това ли искаш? Това ли искаш наистина?

Тя кима, без да го поглежда.

— Имаш ли нужда от почивка? — пита съветникът.

— Не знам какво му има на Йозеф — тихо казва Евелин. — Не е в ред с главата. Винаги… когато беше малък, се биеше прекалено грубо и прекалено жестоко. Унищожаваше всичките ми вещи, не искаше да имам нищо.

Устата й трепери.

— Когато беше на осем години, ме попита дали искам да станем гаджета. Може би не звучи толкова страшно, но не и за мен, не исках, но той искаше да се целуваме… Страхувах се от него, правеше странни неща, случваше се да влезе в стаята ми през нощта и да ме ухапе до кръв. Започнах да се отбранявам, все още бях по-силната.

Тя бърше сълзите си.

— Тогава той биеше Бъстър вместо мен, ако не направех каквото ми кажеше… ставаше все по-лошо, искаше да гледа гърдите ми, да се къпе с мен… уби Бъстър, кучето ми, и го хвърли от един мост.

Тя става и неспокойно отива до прозореца.

— Йозеф може би беше на дванайсет, когато…

Глсът й секва и тя хлипа тихо, преди да продължи.

— Попита дали искам да му лапна онази работа. Казах му, че е отвратителен. Тогава той отиде при Кнутет и я удари, тя беше само на две години…

Евелин заплаква и се успокоява.

— Бях принудена да го гледам как онанира по няколко пъти на ден… ако откажех, биеше Кнутет, казваше, че ще я убие. Сравнително скоро, може би няколко месеца след това, той започна да настоява да спи с мен, казваше го всеки ден, заплашваше ме… но аз измислих какво да отговоря, казах, че е малолетен, че е забранено, че аз не мога да направя нещо, което е забранено.