Хипнотизаторът

Изкара основен курс по хипноза към Европейското общество за клинична хипноза, скоро стана член на Обществото за клинична и експериментална хипноза, Шведското дружество за клинична хипноза и си кореспондираше в продължение на няколко години с Карън Олнес, американската детска лекарка, чийто революционен метод да хипнотизира хронично болни и сериозно повлияни от болка деца беше и досега онова, което му беше направило най-силно впечатление.

В продължение на пет години Ерик работеше за Червения кръст в Уганда с травмирани хора. През този период изобщо нямаше време да се изпробва и развива в хипнозата, ситуациите бяха извънредно бързо променящи се и неотложни, почти винаги ставаше въпрос за осигуряване на основни грижи. Той се възползва от хипнозата едва десетина пъти през целия този период, и то всъщност в по-елементарни ситуации, като обезболяващо средство при свръхчувствителност и като начално блокиране на фобийни фиксации. Но веднъж през последната година в Уганда се бе срещнал с момиче, което държаха заключено, защото не можеше да спре да крещи. Католическите монахини, които работеха като сестри, обясниха, че момичето е дошло, пълзейки по пътя от гетото на север от Мбале. Мислеха, че принадлежи към племето багишу, тъй като говореше лугису. Не беше спала дори една-единствена нощ и непрекъснато викаше, че тя е ужасен демон с огън в очите. Ерик ги беше помолил да отворят вратата й. Още веднага щом я видя, разбра, че страда от обезводняване. Когато се опита да я накара да пие, тя крещеше така, все едно, че водата я гореше като огън. Търкаляше се наоколо по пода и крещеше. Реши да изпробва хипноза, за да я успокои. А една монахиня на име сестра Марион преведе думите му на букусу, който момичето би трябвало да разбира, и когато тя започна да слуша, за него не представляваше трудност да я въведе в хипноза. Само за един час момичето успя да неутрализира цялата си психическа травма. Една цистерна, идваща от Жиния, беше излязла от пътя на север от гетото на пътя Мбале-Сороти Роуд. Тежкото превозно средство се беше преобърнало и изровило дълбока яма отстрани на пътя. От една дупка в голямата цистерна бензинът изтичал върху земята. Момичето изтърчало до вкъщи, за да намери своя чичо, разказало му за бензина, който просто изтичал в земята. Чичото дотичал с два празни пластмасови бидона. Десетина души вече се намирали на мястото, когато момичето довело чичо си до цистерната. Те пълнели кофи с бензин от канавката. Миришело ужасно, слънцето блестяло и въздухът бил горещ. Чичото й махнал с ръка. Тя поела първия бидон и го завлачила към къщи. Бил много тежък. Тя се спряла, за да вдигне бидона на главата си, и видяла жена със синя кърпа да стои до цистерната, нагазила до колене в бензина и да пълни малки стъклени бутилки. Малко по-нататък, на пътя към града, тя видяла един мъж в жълт камуфлажен костюм. Той наближавал с цигара в устата си и когато всмукал дима, огънчето блеснало.