Търговецът

Тримата запълзяха бавно по нанадолнището, като се придвижваха от дърво на дърво и току спираха. Чарли не бе и подозирал, че може да долавя и най-лекия непознат шум. Мина близо час, докато стигнат в подножието на хълма, където спряха. Единственото, което виждаха пред себе си, бе голото поле, ширнало се докъдето поглед стига.

- Ничията земя - изшушука Трентам. - Това означава, че оттук нататък само ще пълзим по корем. - Той моментално залегна в калта. - Ще водя аз - допълни. - Ти, Тръмпър, ще ме следваш, а Прескот ще бъде най-отзад.

- Ако не друго, това доказва поне, че знае накъде трябва да се насочим - прошепна Томи. - Явно е преценил откъде ще идват куршумите и кого е най-вероятно да уцелят.

Тримата запълзяха бавно, сантиметър по сантиметър през седемстотинте метра ничия земя, към предната линия на войските на Антантата - всеки път, когато месечината изникнеше из ненадеждното си прикритие, те захлупваха лица в калта.

Чарли виждаше през цялото време Трентам, който пълзеше пред него, Томи обаче бе много тих и той час по час се обръщаше, за да се увери, че приятелят му още е отзад. Единственото, с което биваше възнаграждаван за притесненията, беше усмивката, оголила блесналите бели зъби на Томи.

През първия час тримата изминаха някакви си стотина метра. Чарли съжали, че нощта не се е случила по-облачна. Над главите им току просвистяваха заблудени куршуми, изстреляни и от едните, и от другите окопи, и те не смееха да се отлепят от земята. Чарли усети, че плюе кал, и веднъж дори се озова лице в лице с някакъв мъртъв германец.

Още един сантиметър, още една педя, още един метър - така продължаваха да пълзят по лепкавата студена кал на земята, все още неотвоювана от никого. Най-неочаквано Чарли чу зад себе си оглушителен цвъркот. Обърна се ядосан, за да скастри Томи, но видя между краката си плъх с размерите на заек. Томи го беше промушил с щика точно през корема.

- Май ти беше хвърлил око, ефрейторе. Ако се вярва на Роуз, надали е заради секса, значи е смятал да те излапа за вечеря.

Чарли си запуши с длан устата, за да не прихне и да не привлече вниманието на германците.

Луната отново се показа от облака и освети голото пространство. Тримата пак се долепиха до калта и зачакаха поредният облак да затули месечината и те да се придвижат още няколко метра. След цели два часа най-после излязоха при загражденията, вдигнати, за да спират германците.

Щом стигнаха бодливата тел, Трентам промени посоката и запълзя покрай телта откъм страната на германците - опитваше се да намери пролука, през която да се прехвърлят при своите. След още осемдесет метра, сторили се на Чарли цял километър, намериха тесен отвор и се провряха през него. Сега вече бяха само на петдесетина метра от английските окопи, където щяха да бъдат в безопасност.

Чарли с изненада видя, че капитанът е изостанал и дори го пуска да мине пръв.

- Да го вземат дяволите - изпелтечи тихо младежът, защото луната пак блесна над сцената на бойните действия и ги остави да лежат безжизнено на хвърлей от траншеите.

Щом месечината се скри за кой ли път, Чарли продължи да напредва рачешката сантиметър по сантиметър - сега се страхуваше повече от заблуден куршум на своите, отколкото на противниците. Накрая чу и гласове, гласове на англичани. Вече имаше чувството, че няма да доживее да види проклетите окопи.

- Успяхме - викна Томи толкова силно, че сигурно го чуха и германците.

Чарли отново заби лице в калта.

- Кой е там? - екна в отговор.

Чарли чу как сънените мъже в траншеите се размърдват и зареждат пушките.

- Капитан Трентам, ефрейтор Тръмпър и редник Прескот от Кралския стрелкови полк - отговори той твърдо.

- Парола! - настоя гласът.

- Божичко, как ли беше...

- Червена качулка - извика зад тях Трентам.

- Елате насам.

- Нека пръв се приближи Прескот - заповяда капитанът, а Томи се надигна на колене и запълзя бавно към окопите.

Чарли чу как някъде зад него изсвистява куршум и след миг видя ужасен как Томи се просва по корем в калта и застива. Извърна се в сумрака бързо назад към Трентам, който изпелтечи:

- Проклети шваби! Залегни, ако не искаш и с теб да стане същото.

Чарли не се подчини на заповедта и запълзя трескаво към тялото на приятеля си. Прегърна Томи през раменете.

- Остават ни само двайсетина метра - рече му. - Ранен е - добави през висок шепот и погледна към окопите.

- Прескот, не мърдай, докато луната свети - разпореди се някъде отзад Трентам.

- Как си, мой човек? - попита Чарли и се помъчи да види изражението върху лицето на своя приятел.

- Да ти призная, бил съм и по-добре - промълви Томи.

- Ей, вие двамата, не говорете - скастри ги капитанът.

- Между другото, куршумът не беше германски - простена със сетни сили Томи и от устата му на тънка струйка се застича кръв. - Постарай се тоя негодник да си плати, ако аз не успея да си разчистя сметките с него.

- Ще се оправиш, ще видиш - взе да го успокоява Чарли.

- Нищо и никой не е в състояние да убие Томи Прескот.

Месечината беше затулена от голям черен облак и от окопите изскочиха неколцина мъже, включително двама санитари от Червения кръст, които се завтекоха към тримата. Сложиха носилката до Томи и го преместиха върху брезента, след което пак хукнаха към окопите. Откъм германските позиции отново се посипа градушка от куршуми.

След като се добраха здрави и невредими до траншеите, санитарите пуснаха най-безцеремонно носилката на земята. Чарли им изкрещя:

- Носете го в лазарета, бързо! Какво се мотаете, да ви вземат мътните!

- Безсмислено е, ефрейторе - отвърна единият от санитарите. - Мъртъв е.