Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Дано е имал време да се изповяда - рече Томи.
Чарли изпълзя иззад олтара.
- За Бога, глупако, не мърдай! Струва ми се, че в църквата има още някой и това не е Всевишният.
Двамата чуха как някой се движи горе на амвона и Чарли побърза пак да се шмугне зад олтара.
- Аз съм - оповести глас, който младежите начаса разпознаха.
- Какво ще рече „аз“? - попита Томи - едвам се сдържа да не прихне.
- Капитан Трентам. Правете, каквото правите, само не стреляйте.
- Ами покажи се де! Слез с ръце, вдигнати над главата, за да сме сигурни, че наистина си онзи, за когото се представяш - подкани злорадо Томи.
Трентам стана бавно от амвона и заслиза с ръце високо над главата по каменните стъпала. Мина по пътеката между скамейките и дойде при разпятието, което сега лежеше пред олтара, сетне прекрачи мъртвия германец и застана лице в лице с Томи, който още държеше пистолета, насочен право към сърцето му.
- Прощавайте, капитане - рече младежът и свали пистолета. - Трябваше да се уверя, че там горе не се спотайва някоя шваба.
- Която говори безупречен английски ли? - подметна ехидно Трентам.
- В една от лекциите си, капитане, ни предупредихте в случаи като този да нямаме вяра на никого - вметна Томи.
- Много си устат, Прескот. Откъде имаш офицерски пистолет?
- Беше на лейтенант Харви - намеси се Чарли, - изпусна го, когато...
- Когато вие хукнахте към гората - продължи вместо него Томи, без да сваля очи от Трентам.
- Преследвах двама германци, които се опитваха да избягат.
- На мен пък ми се стори точно обратното - подсмихна се младежът. - И след като се върнем при нашите, смятам да разкажа на всички.
- Да де, но ще повярват на мен, не на теб - натърти капитанът. - При всички положения и двамата германци са мъртви.
- Благодарение единствено на мен, а и не забравяйте, че ефрейторът също видя с очите си всичко.
- Значи и той знае, че аз, а не ти казвам истината - обърна се Трентам към Чарли.
- Единственото, което знам, е, че трябва да се качим на камбанарията и да видим как да се върнем при нашите, вместо да губим време в разправии.
Капитанът кимна, че е съгласен, обърна се и изтича към дъното на църквата, при стълбата на камбанарията, където щеше да се чувства в безопасност. Чарли веднага го последва. Двамата заеха позиции в противоположните краища на покрива и макар че тътенът на битката още огласяше всичко наоколо, Чарли не можеше да прецени кой от другата страна на гората е надделял.
- Къде е Прескот? - попита след малко Трентам.
- Не знам, капитане - отвърна младежът. - Мислех, че е зад мен.
Мина доста време, докато Томи се появи в горния край на стълбите, понесъл pickelhaube13 на мъртвия германец.
- Къде се губиш? - попита подозрително Трентам.
- Претърсих педя по педя църквата с надеждата да открия нещо за ядене, но не намерих и виното за причастие.
- Заеми позиция ей там - нареди капитанът и посочи един от сводовете, който не беше покрит, - и наблюдавай. Ще стоим тук, докато се мръкне. Дотогава ще разработя план как да се изтеглим на нашите позиции.
Докато тримата мъже се взираха във френските полета, се здрачи, после се и мръкна.
- Дали да не се придвижим, капитане? - попита Чарли, след като цял час бяха седели в тъмнината.
- Ще тръгнем, когато бъда готов - отсече Трентам.
- Слушам, капитане - рече Чарли и разтреперан, още четирийсет минути продължи да се взира в мрака.
- Хайде, след мен! - заповяда най-неочаквано Трентам.
Изправи се и поведе двамата надолу, накрая спря пред входа на притвора. Отвори бавно вратата. Чарли чу скърцането на пантите, прозвучало му като картечен откос. Тримата се взряха в тъмнината и Чарли се запита дали там някъде не ги причаква поредният германец, насочил към тях пушка. Капитанът погледна компаса.
- Първо трябва да се опитаме да излезем при дърветата по билото, зад които да се прикрием - изшушука Трентам.
- После ще разработя маршрут, по който да се върнем зад нашите позиции.
Очите на Чарли посвикнаха с тъмното и той се зае да изучава луната и по-важно, движението на облаците.
- Дотам е голо - продължи капитанът, - затова не можем да рискуваме, докато луната не се скрие. После ще притичаме поотделно до хълма. И така, Прескот, щом ти дам заповед, тръгваш пръв.
- Аз? - възкликна Томи.
- Да, ти, Прескот. После, веднага щом навлезеш в гората, ефрейтор Тръмпър ще те последва.
- А вие ще прекосите пространството последен и ще дойдете при нас... ако имаме късмета да отървем кожата де - подметна Томи.