Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
За седмица обаче слухът му се възстанови напълно и върху устните му за пръв път грейна усмивка, когато видя, че до него стои Грейс и му сипва чай. Веднага щом научила, че по време на сражението е ранен войник на име Тръмпър, тя си издействала да я преместят в неговата палатка на лазарета. Каза на брат си, че е извадил късмет: въпреки че са го улучили с ръчна граната, той е изгубил само един пръст на крака си, при това не палеца, подметна младата жена на шега. Чарли беше разочарован - ако някой изгубеше палеца на крака си, веднага го връщаха в Англия.
- Ако не се брои пръстът, си се отървал само с драскотини и няколко цицини. Не е болка за умиране. След броени дни сигурно ще те върнат на фронта - допълни натъжена Грейс.
Чарли заспа. После се събуди. Дали Томи беше отървал кожата?
- Някакви новини от редник Прескот? - попита младежът дежурния офицер, след като той приключи с обиколката.
Лейтенантът прегледа списъка и се свъси.
- Задържан е под стража. Както личи, ще го изправят пред военен съд.
- Какво? Ама как така? Направил ли е нещо?
- Нямам представа - рече младичкият дежурен и се отправи към следващото легло.
На втория ден Чарли успя да хапне малко, на третия направи няколко болезнени крачка, а подир седмица вече можеше и да тича. Само двайсет и един дни, след като лейтенант Мейкпийс беше скочил и се бе провикнал: „След мен!“, върнаха Чарли на предната линия.
В тиловите окопи той установи, че от десетимата души в частта му са живи едва трима, а от Томи нямаше и следа. Същата заран от Англия беше пристигнало попълнение. Отново се започна въртележката: четири дни на предната линия, четири дни в тила. Всички се отнасяха с Чарли като с ветеран.
Броени часове след като той се върна при бойците си, се разбра, че подполковник Хамилтън е заповядал младши еф рейтор Тръмпър да се яви при него в единайсет часа на другата сутрин.
- Защо ли командващият ме вика? - попита Чарли дежурния сержант.
- В такива случаи или те изправят пред военен съд, или те повишават - командващият няма време за друго. При всички случаи това не ти вещае нищо добро, ето защо си мери приказките. От мен да го знаеш, Хамилтън си е кибритлия.
Точно в единайсет без пет младши ефрейтор Тръмпър застана разтреперан пред палатката на подполковника - страхуваше се от него почти колкото от германците. След няколко минути от палатката излезе потният старшина.
- Ще застанеш мирно, ще изкозируваш и ще си кажеш името, войнското звание и номера - ревна старшина Филпот.
- И помни - няма да говориш, ако не те питат - тросна се той.
Чарли влезе в палатката и се опъна като струна току пред писалището на подполковника. Изкозирува и каза:
- По ваша заповед се явява младши ефрейтор Тръмпър, номер 7312087.
За пръв път виждаше командващия не на кон, а на стол.
- А, ти ли си, Тръмпър! - вдигна очи подполковник Хамилтън. - Радвам се, че отново си при нас. И че се възстанови толкова бързо.
- Благодаря, подполковник - отвърна Чарли и чак сега забеляза, че се движи само едното око на командващия.
- Но възникна проблем с редник от твоята част, надявам се да изясниш нещата.
- Ще съдействам, стига да мога.
- Както личи - продължи подполковникът, като намести монокъла върху лявото си око, - Прескот... - Той се взря в кафеникавия формуляр върху писалището и продължи: - Точно така, редник Прескот си е прострелял ръката, за да не се сражава с противника. Според рапорта на капитан Трентам редникът е бил намерен с една-единствена рана от куршум в дясната длан, лежал е в калта само на няколко крачки от окопа. Това очевидно е проява на най-обикновено малодушие пред лицето на врага. Аз обаче реших първо да чуя какво ще ми разкажеш ти за случилото се оная сутрин и чак тогава да свиквам военен съд. В края на краищата редникът е от твоята част. Казах си, че сигурно имаш какво да добавиш към рапорта на капитан Трентам.
- Тъй вярно, подполковник - отвърна Чарли. Опита да си възвърне самообладанието и да си припомни какво точно се е случило преди около месец. - Веднага след сигналната ракета лейтенант Мейкпийс поведе настъплението, аз тръгнах подире му, следван от останалите в поверената ми част. Лейтенантът достигна пръв бодливата тел, но веднага бе покосен от няколко куршума, по онова време пред мен имаше само двама души. Те храбро му се притекоха на помощ, ала още преди да са се доближили, бяха повалени. Щом излязох при загражденията, забелязах дупка и хукнах, за да мина през нея, но видях, че редник Прескот ме е изпреварил - той се провря през дупката и се завтече към вражеската линия. Явно точно тогава се е взривила ръчната граната, предполагам, че именно тя е ранила и редник Прескот.