Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Чарли с изненада видя, че капитанът е изостанал и дори го пуска да мине пръв.
- Да го вземат дяволите - изпелтечи тихо младежът, защото луната пак блесна над сцената на бойните действия и ги остави да лежат безжизнено на хвърлей от траншеите.
Щом месечината се скри за кой ли път, Чарли продължи да напредва рачешката сантиметър по сантиметър - сега се страхуваше повече от заблуден куршум на своите, отколкото на противниците. Накрая чу и гласове, гласове на англичани. Вече имаше чувството, че няма да доживее да види проклетите окопи.
- Успяхме - викна Томи толкова силно, че сигурно го чуха и германците.
Чарли отново заби лице в калта.
- Кой е там? - екна в отговор.
Чарли чу как сънените мъже в траншеите се размърдват и зареждат пушките.
- Капитан Трентам, ефрейтор Тръмпър и редник Прескот от Кралския стрелкови полк - отговори той твърдо.
- Парола! - настоя гласът.
- Божичко, как ли беше...
- Червена качулка - извика зад тях Трентам.
- Елате насам.
- Нека пръв се приближи Прескот - заповяда капитанът, а Томи се надигна на колене и запълзя бавно към окопите.
Чарли чу как някъде зад него изсвистява куршум и след миг видя ужасен как Томи се просва по корем в калта и застива. Извърна се в сумрака бързо назад към Трентам, който изпелтечи:
- Проклети шваби! Залегни, ако не искаш и с теб да стане същото.
Чарли не се подчини на заповедта и запълзя трескаво към тялото на приятеля си. Прегърна Томи през раменете.
- Остават ни само двайсетина метра - рече му. - Ранен е - добави през висок шепот и погледна към окопите.
- Прескот, не мърдай, докато луната свети - разпореди се някъде отзад Трентам.
- Как си, мой човек? - попита Чарли и се помъчи да види изражението върху лицето на своя приятел.
- Да ти призная, бил съм и по-добре - промълви Томи.
- Ей, вие двамата, не говорете - скастри ги капитанът.
- Между другото, куршумът не беше германски - простена със сетни сили Томи и от устата му на тънка струйка се застича кръв. - Постарай се тоя негодник да си плати, ако аз не успея да си разчистя сметките с него.
- Ще се оправиш, ще видиш - взе да го успокоява Чарли.
- Нищо и никой не е в състояние да убие Томи Прескот.
Месечината беше затулена от голям черен облак и от окопите изскочиха неколцина мъже, включително двама санитари от Червения кръст, които се завтекоха към тримата. Сложиха носилката до Томи и го преместиха върху брезента, след което пак хукнаха към окопите. Откъм германските позиции отново се посипа градушка от куршуми.
След като се добраха здрави и невредими до траншеите, санитарите пуснаха най-безцеремонно носилката на земята. Чарли им изкрещя:
- Носете го в лазарета, бързо! Какво се мотаете, да ви вземат мътните!
- Безсмислено е, ефрейторе - отвърна единият от санитарите. - Мъртъв е.
5.
- Командването, Тръмпър, още чака рапорта ти.
- Знам, сержанте, знам.
- Някакви трудности, момче? - рече мъжът и Чарли се досети, че го пита дали знае да пише.
- Не, няма трудности, сержанте.
През следващия час се зае да излага бавно мислите си, после преписа на чисто простичкия разказ за случилото се на осемнайсети юли 1918 година, по време на втората битка при Марна.
Прочете веднъж, сетне повторно написаното и видя, че макар да възхвалява Томи за смелостта, която той е проявил по време на битката, не споменава и дума, че Трентам е хукнал да бяга от врага. Голата истина си беше, че не е видял какво става зад него. Не че нямаше мнение, но то надали щеше да издържи при кръстосан разпит по-късно. А колкото до гибелта на Томи, не разполагаше с никакви доказателства, че в пукотевицата куршумът, който го е покосил, е дошъл именно от пистолета на капитан Трентам. Дори и Томи да бе прав и за двете неща и Чарли кажеше какво мисли, кой ли щеше да повярва на него, а не на офицера?
Единственото, което можеше да стори, бе да се постарае да не хвали Трентам за случилото се онзи ден на бойното поле. С усещането, че е предател, Чарли се подписа в долния край на втората страница и връчи рапорта на дежурния.
По-късно същия следобед той му разреши да изкопае гроб за редник Прескот. Чарли коленичи в горния край на могилата и прокле мъжете и от едната, и от другата страна, носещи отговорност за такава безумна война.
Заслуша как отчето напява: „Пепел при пепел, прах при прах“, после войниците отстъпиха вдясно и се запретнаха да копаят гроба на следващия незнаен воин. Сто хиляди души жертваха живота си на Марна. Чарли вече не можеше да приеме, че победата, каквато и да е тя, ще бъде платена с такава висока цена.
Подвил нозе под себе си, седна в горния край на гроба и без да забелязва изнизващото се време, започна да дялка с щика кръст. Накрая се изправи и го заби върху могилата. В средата на кръста бе издълбал думите „Редник Томи Прескот“.