Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
През нощта бездушната луна се завърна, за да освети хилядите току-що изкопани гробове, и Чарли се зарече, че и да има, и да няма Бог, никога няма да забрави баща си и Томи, а покрай него и капитан Трентам.
Заспа сред другарите си. Още по изгрев слънце тръбата го събуди, Чарли погледна за последно гроба на Томи и се върна във взвода, за да научи, че в девет часа командващият ще направи обръщение към бойците.
След час Чарли вече стоеше, изопнат като струна, в оределия строй на оцелелите от битката. Подполковник Хамилтън оповести на подчинените си, че министър-председателят е определил втората битка на Марна като най-голямата победа в историята на войната. Чарли така и не намери сили да извика заедно с останалите „ура“.
- За Кралския стрелкови полк това бе славен ден - продължи подполковникът с монокъла.
За битката полкът бе удостоен с един кръст „Виктория“, с шест военни кръста и с девет медала „За особени заслужи“. Чарли слушаше безучастно имената на наградените, сред които беше и неговото, и трепна чак когато прозвуча и името на лейтенант Артър Харви, който, както подчерта подполковникът, повел настъплението на Единайсети взвод, проникнал чак до германските окопи и така разчистил пътя на бойците, които продължили нататък и направили пробив в отбранителната линия на врага. За това лейтенантът бе удостоен посмъртно с Военен кръст.
След миг Чарли чу как Хамилтън съобщава и името на капитан Гай Трентам. Без да се щади и пази, този доблестен офицер, натърти подполковникът, продължил настъплението и подир гибелта на лейтенант Харви, убил неколцина германци и след като стигнал противниковите окопи, изтребил собственоръчно цяла вражеска част. Прекосил позициите на врага и подгонил двама германци, които се опитали да се укрият в близката гора. Успял да унищожи и двамата противникови войници, след което спасил от вражеските ръце двама бойци от стрелковия полк. После ги превел до окопите на Антантата. За тази проява на героизъм капитан Трентам също бе удостоен с Военен кръст.
Трентам излезе пред строя и всички викнаха „ура“, а полковникът извади от кожената кутийка сребърен кръст и го окачи върху гърдите му.
Сетне прозвучаха имената на един старшина, трима сержанти, двама ефрейтори и четирима редници, отличени за проявения героизъм. Само един обаче излезе пред строя, за да си получи медала.
- Сред онези, които днес не са сред нас - продължи Хамилтън, - има и младеж, който е последвал лейтенант Харви до вражеските окопи, после е убил четирима, а може би и петима германски войници, след което е проследил и застрелял още един, а накрая е убил и германски офицер, за да загине трагично от случаен куршум, когато от нашите окопи са го делели само няколко метра.
Всички отново викнаха „ура“.
След това ги освободиха, другарите на Чарли се върнаха по палатките, а той отново отиде бавно на гробището зад предната линия.
Коленичи пред познатата могила и след кратко колебание махна с рязко движение кръста, който бе забил в горния край на гроба.
Разтвори ножа, окачен на колана му, и до името „Томи Прескот“ издълба „Отличен с медал „За особени заслуги“.
След половин месец се получи заповед хиляда мъже с общо хиляда крака, хиляда ръце и хиляда очи да се приберат у дома. Щеше да ги придружава сержант Чарлс Тръмпър от Кралския стрелкови полк - бяха избрали него вероятно защото не бе известно друг да е оцелял в цели три настъпления срещу позициите на врага.
Демобилизираните се радваха неописуемо, че са останали живи, от което Чарли се почувства още по-гузен. В края на краищата бе загубил само един пръст на крака си. Докато се прибираха по суша, море и отново по суша, безропотно помагаше на мъжете да се обличат, да се мият и да се хранят.
На кея в Дувър се беше струпало множество, дошло да посрещне героите. Чакаха ги влакове, които да ги откарат до всички кътчета на страната, така че до края на живота те да си спомнят няколкото мига на почит и дори на слава. Но не и Чарли. Неговата заповед гласеше да се върне в Единбург, където да помогне за превозването на следващата група новобранци, които да заемат мястото на демобилизираните на Западния фронт.
На единайсети ноември 1918 година бойните действия бяха прекратени и признателната нация сведе глава в мълчание: в железопътен вагон в гората Компиен бе подписано примирие. Чарли научи вестта за победата в Единбург, докато провеждаше с неколцина новобранци стрелкови учения. Някои от младоците така и не успяха да прикрият разочарованието си, че са ги лишили от възможността да застанат лице в лице с врага.