Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Не беше чувал някой да е стигал до тях и не знаеше какво да прави оттук нататък - въпреки цялото обучение пак му беше трудно да стреля тичешком. Усети, че така и няма да разбере, когато пред него изневиделица изникнаха четирима германци с насочени пушки. Стреля право в първия, който климна назад в окопа, междувременно обаче другите трима вече се целеха в него. Най-неочаквано чу току зад себе си гърмежи и трите тела паднаха назад досущ тенекиени патета на стрелбище. Чарли си даде сметка, че най-добрият стрелец наистина е в неговите редици.
Не щеш ли, се озова във вражеския окоп и се взря от горе в очите на младо германче, ужасен хлапак, който едва ли бе по-голям от Чарли. Той се подвоуми само миг и заби щика право в устата на германеца. Издърпа острието и пак го заби, този път в сърцето на момчето, после продължи тичешком нататък. Сега трима от редниците му бяха пред него и гонеха отстъпващия противник. Точно тогава Чарли зърна отдясно Томи, погнал нагоре по хълма двама германци. Скри се зад дърветата и Чарли чу съвсем ясно през грохота на битката един-единствен изстрел. Обърна се и се втурна колкото му крака държат към горичката, за да спаси своя приятел, но видя, че единия от германците се е проснал на земята, а Томи продължава да гони по нанагорнището другия. Запъхтян, Чарли го настигна, когато той най-сетне спря зад едно дърво.
- Страхотен си, Томи, нямаш равен - похвали го Чарли и се метна до него на земята.
- Е, не мога да се меря с онзи офицер, как му беше името?
- Харви, лейтенант Харви.
- В края на краищата ни спаси именно неговият пистолет - отбеляза Томи и размаха оръжието. - Виж, не така стоят нещата с онова говедо Трентам.
- В смисъл? - попита Чарли.
- В смисъл че си плю на петите и заобиколи германските окопи. Хукна към гората. Двама германци обаче го видяха и го погнаха, а аз ги последвах. На единия вече му светих маслото.
- И къде е сега Трентам?
- Някъде там горе - отвърна другият младеж и посочи към билото на възвишението. - Сто на сто се крие от самотния германец.
Чарли се взря в далечината.
- И сега какво правим, ефрейторе?
- Налага се да настигнем германеца и да го убием, докато той не е сгащил капитана.
- А не е ли по-добре да се приберем и да се надяваме, че швабата ще намери капитана преди мен? - възкликна Томи.
Чарли обаче вече бе скочил на крака и бе тръгнал да изкачва хълма.
Двамата напредваха бавно, като се прикриваха зад дърветата, оглеждаха се и надаваха ухо. Накрая излязоха на голото било.
- И от двамата няма и следа - прошепна Чарли.
- Така си е. Дай да се връщаме в окопите - ако германците ни спипат, надали ще ни поканят на чай и сладки.
Чарли се огледа още веднъж. Точно отпред имаше църквица, почти същата като множеството църкви, които бяха подминали, докато се прехвърляха от Етапл към фронта.
- Хайде първо да проверим в църквата - предложи той. - Само без излишни рискове, чу ли?
- А какво, дявол го взел, правим от един час? Точно това - поемаме излишни рискове! - възкликна Томи.
Сантиметър по сантиметър, педя по педя, метър по метър те пропълзяха през голото поле, докато излязоха при вратата на притвора. Чарли я побутна и я отвори бавно - очакваше отвътре да се посипе градушка от куршуми, но най-силният звук, който чуха, бе скърцането на пантите. Влязоха вътре и Чарли се прекръсти, както бе правил дядо му всеки път, щом влезеше в „Сейнт Мери и Сейнт Майкъл“ на Джубилий Стрийт. Томи запали цигара.
На Чарли му стана любопитно и той тръгна да разглежда мъничката църква. Половината покрив вече бе рухнал не без помощта на германските и английските снаряди, инак храмът си стоеше непокътнат.
Младежът се вторачи като омагьосан с мозайката по вътрешните стени, по ситните квадратни камъчета, образуващи портрети в цял ръст. Той тръгна да обикаля и да разглежда седемте Христови ученици, оцелели като по чудо в тази безбожна война.
Стигна при олтара, падна на колене и сведе глава - в съзнанието му изникна образът на отец О’Мали. Точно тогава покрай него просвистя куршум - той уцели месинговото разпятие, което падна с трясък на земята. Чарли се стрелна зад олтара, когато екна втори изстрел. Младежът надзърна иззад олтара и загледа как някакъв германски офицер, улучен отстрани в главата, се свлича през завеските на изповедалнята и се просва на каменния под. Вероятно беше издъхнал на място.