Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Сигурен ли си, че той те е изпреварил? - попита озадачен полковникът.
- Трудно ми е да си припомня всички подробности, все пак се водеше битка, но никога няма да забравя как Прескот ме изпревари.
- Защо? - полюбопитства Хамилтън.
- Защото е мой другар и се подразних, че е по-бърз от мен.
На Чарли му се стори, че по лицето на подполковника се мерна усмивка.
- Прескот близък приятел ли ти е? - попита командващият, вперил в него монокъла.
- Тъй вярно, подполковник, това обаче не може да повлияе на мнението ми и никой няма право да ме обвинява в подобно нещо.
- Знаеш ли с кого разговаряш? - ревна старшина Филпот.
- Тъй вярно - рече Чарли. - Разговарям с човек, който иска да узнае истината и да има справедливост. Може и да съм неук, но съм честен и почтен.
- Ще отговаряш за... - разкрещя се старшината.
- Благодаря, достатъчно - прекъсна го подполковникът.
- Благодаря и на теб, ефрейтор Тръмпър, за ясните и лаконични показания. Няма да те притеснявам повече, не се налага. Можеш да се върнеш във взвода.
- Слушам, подполковник - каза Чарли.
Отстъпи крачка назад, изкозирува, обърна се кръгом и излезе от палатката.
- Да се заема ли с въпроса? - попита старшината.
- Да - отговори подполковник Хамилтън. - Повиши Тръмпър в ефрейтор и незабавно освободи от ареста редник Прескот.
Следобед Томи се върна с превързана лява ръка във взвода.
- Спаси ми живота, Чарли.
- Няма такова нещо, просто казах истината.
- Знам, знам. Но на теб повярваха, а на мен не.
През нощта Чарли лежеше в палатката и се питаше защо ли капитан Трентам е решил да прави, да струва, но да се отърве от Томи. Мигар някой наистина може да смята, че е в правото си да прати човек на сигурна смърт само защото навремето той е лежал в затвора?
Мина още един месец, през който не се промени нищо в установения ред, после пристигна заповед да се придвижат на юг, към Марна, и да се подготвят за контранастъпление срещу генерал Фон Лудендорф. На Чарли му притъмня, когато той прочете заповедта: знаеше, че вероятността да остане жив след две нападения клони към нула. Успяваше да прекара някой и друг час заедно с Грейс, която сподели, че се е влюбила в ефрейтор уелсец, стъпил на противопехотна мина и ослепял с едното око.
- Любов от пръв поглед - подметна брат и.
В сряда срещу четвъртък, седемнайсети юли 1918 година, в полунощ над ничията земя се спусна зловеща тишина. Чарли остави мъжете, успели да се унесат, да поспят, и ги събуди чак в три след полунощ. Като ефрейтор отговаряше за целия взвод, състоящ се от четирийсет души, които трябваше да се подготвят за бой. Всички все още бяха на подчинение на капитан Трентам, който, откакто бяха пуснали Томи, изобщо не се беше вясвал.
В три и половина, когато вече бяха в пълна бойна готовност, при тях зад окопите дойде лейтенант Харви, който, както се оказа, бил пристигнал на фронта едва предния петък.
- Безумна война - отбеляза Чарли, след като двамата се запознаха.
- А, не съм сигурен - отвърна ведро Харви. - Лично мен не ме свърта да се срещна с швабите. Само да ми паднат в ръчичките!
- Докато сред нас се срещат луди глави като тоя, германците нямат никаква надежда - промърмори Томи.
- А, между другото, каква е паролата този път? - поинтересува се Чарли.
- Извинявай, съвсем ми изхвърча от главата. „Червена качулка“ - отвърна лейтенантът.
Всички зачакаха. Точно в четири втъкнаха щиковете, в четири и двайсет сигналната ракета озари в червено небето някъде зад предната линия и всичко наоколо се огласи от свирки.
- Напред! - ревна лейтенант Харви.
Стреля с пистолета във въздуха и се юрна напред, сякаш преследваше заблудила се лисица. И този път Чарли изпълзя от окопа и хукна само на няколко крачки зад лейтенанта. Останалите от взвода го последваха, докато той се препъваше в разкаляната пустош - не бе останало и едно-едничко дърво, зад което да се прикрият. Отпред вляво Чарли видя друг взвод. След него различи извадения като от кутийка капитан Трентам - нямаше как да го сбърка. Но най-отпред отново бе лейтенант Харви, който с лекота се прехвърли през загражденията и се озова в ничията земя. Кой знае защо, Чарли бе обзет от увереността, че всеки, проявил подобно безразсъдство, ще се отърве жив. Харви продължи да върви и върви като омагьосан напред, сякаш бе неуязвим. Чарли очакваше той да бъде повален всеки момент, защото се втурна към германските заграждения като към поредното препятствие, прескочи и тях и се завтече към вражеските окопи презглава, все едно са финал на надбягване в началното училище. От тях го деляха двайсетина крачки, когато най- сетне го покоси градушка от куршуми. Чарли се озова най-отпред и започна да стреля по германците, по всяка глава, показала се от траншеите.