Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Ще опитаме по-късно — реши Макайвър. — Всички бази ще са на подслушване в 8,30 по Гринуич — иначе не става, суетнята почва в 8,30 местно време — това ще ни даде време да решим какво да правим. Господи, ще бъде ужасно трудно! Как мислиш? Да запазим статуквото, освен за семействата?
Угриженият Петикин се изправи, взе свещта и погледна оперативната карта, закачена на стената. Тя показваше положението на базите им, екипажите, наземния персонал и хеликоптерите. Базите бяха разпръснати къде ли не — от военновъздушните бази и базите за обучение в Техеран и Исфахан до високопланинските площадки за поддръжка на нефтените сонди край Загрос, за операциите по извозването на дървен материал в Табриз на северозапад и за проучвателната експедиция за уран близо до афганистанската граница; базите за проучвателните работи по тръбопровода на Каспийско море, за четирите нефтени операции във или близо до залива и още една, далеч на югоизток, друга в Ленгех, в Ормузкия проток. От всичките сега работеха само пет: Ленгех, Ковис, Бандар-е Делам, Загрос и Табриз.
— Имаме петнадесет 212, включително два, които не летят заради проверката на две хиляди часа, седем 206 и трите „Алуета“, в момента всички би трябвало да работят…
— И всички са дадени под наем с обвързващи договори, от които нито един не е анулиран, но същевременно по никой от тях не получаваме плащания — каза Макайвър сухо.
— Не можем да ги базираме всички в Ковис — юридически ние дори не можем да ги преместим без съгласието на другата страна по договора или без съгласието на милите ни партньори, освен ако не се позовем на форсмажорни обстоятелства.
— Няма още такива. Трябва да запазим статуквото колкото можем по-дълго. Нали Толбът е сигурен. Статуквото.
— Какво статукво, Чарли! Боже мой, миналата година по това време почти работеха четиринадесет 212, да не говорим за останалите.
Макайвър си наля още едно уиски.
— По-полека с уискито — предупреди го Петикин тихо. — Джени ще ти се кара. Знаеш, че имаш високо кръвно и ти е забранено да пиеш.
— То лекува, за Бога.
Свещта се стече и загасна. Макайвър се изправи, запали друга и се върна към картата.
— Мисля, че трябва да върнем Азадех и Летящия финландец. Неговият 212 е на хиляди и петстотин часа, така че можем да си го спестим за ден-два. — Летящия финландец беше капитан Ерики Йоконен, а Азадех — иранската му съпруга: тяхната база беше близо до Табриз, в провинция Източен Азербайджан, далеч на северозапад, близо до съветската граница.
— Защо да не вземем един 206 да ги докараме?
Това ще им спести триста и петдесет мили отвратителни пътища, а и трябва да му занесем резервни части.
— Благодаря, ще се поразходя — грейна Петикин. — Довечера ще пусна план за полета по радиостанцията и ще тръгна призори, ще заредя в Бандар-е Пахлави и ще купя малко хайвер.
— Мечтател! Но на Джени ще й хареса. Знаеш мнението ми за хайвера. — Макайвър се дръпна от картата. — Много е рисковано, Чарли, ако нещата се объркат.
— Не е изключено.
Макайвър кимна. Погледна разсеяно телефона и вдигна слушалката. Имаше сигнал. Развълнуван, той започна да набира: 00 — международни; 44 — Британските острови; 224 — Абърдийн в Шотландия; 765–80–80. Чакаше и чакаше, после лицето му светна. — Господи, свързах се!
— „С-Г Хеликоптърс“, изчакайте, моля — каза операторът, преди той да успее да си отвори устата.
Макайвър зачака ядосан.
— „С-Г Хеликоп…“
— Обажда се Макайвър от Техеран, свържете ме със Стария, моля.
— Говори по телефона, мистър Макайвър. — Момичето подсмръкна: — Ще ви дам секретарката му.
— Здравей, Мак — обади се Лиз Чен почти веднага. — Изчакай секунда, ще те свържа с Шефа. Добре ли си? Опитваме се да се свържем с теб от няколко дни, изчакай момент.
— Добре, Лиз.
След секунда Гавалан извика щастливо:
— Мак! Господи, как успя да се свържеш? Радвам се да те чуя. Наредил съм на едно момче да ти звъни постоянно — в офиса, в апартамента ти, по десет часа на ден. Как е Джени? Как успя да се свържеш?
— Просто късмет, Анди. Вкъщи съм. По-добре да побързам, че може да ни прекъснат.
Макайвър му разказа по-голямата част от това, което му беше казал Толбът. Трябваше да бъде предпазлив, защото имаше слухове, че САВАК — иранската тайна полиция, често подслушва телефоните, особено на чужденците. В компанията беше постоянно правило през последните две години да се предполага, че някой ги подслушва — САВАК, ЦРУ, МИ–5, КГБ, който и да било.