Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Просто предположих — отвърна Пит. — Заприличахте ми на човек, който предпочита именно това оръжие.
Фон Тил сви рамене.
— Обикновено не действам чак толкова шаблонно, но от начина, по който ви описа Тери, реших, че имам основателна причина да очаквам среща със съмнителен тип.
— Трябва да призная, че съм извършвал няколко гряха в живота си — усмихна се Пит, — но сред тях няма нито убийство, нито изнудване.
Бръчка проряза челото на Фон Тил.
— Едва ли бихте действали толкова лекомислено, ако бяхте в моето положение.
— Вашето положение започва да ми се струва доста загадъчно, хер Фон Тил. С какво всъщност се занимавате?
В очите на немеца проблеснаха пламъчета на подозрение, после устните му се разтегнаха в изкуствена усмивка.
— Ако ви кажа, може да разваля апетита ви. А това би разсърдило много Тери, тъй като тя прекара целия следобед в кухнята, за да следи приготовлението на вечерята — и той сви рамене типично по европейски. — Може би някой друг път, когато ви опозная по-добре.
Пит завъртя останалата на дъното на чашата му течност и се запита в какво ли се забърква. Фон Тил, заключи той в себе си, е или малко смахнат, или е много хитър.
— Искате ли още уиски? — попита го Тил.
— Не се притеснявайте, сам ще се обслужа. — Пит изпи последната си глътка, отиде до бара и си наля нова доза. — От онова, което съм чел за авиацията през Първата световна война — обърна се той към Тил, — става ясно, че обстоятелствата около смъртта на Курт Хайберт са неизяснени. Според официалните немски архиви самолетът му бил свален от англичаните и паднал някъде в Егейско море. В архивите обаче не се споменава името на победилия го противник, нито дали тялото на Хайберт е било намерено.
Фон Тил потупваше разсеяно кучето. Мислите му като че ли се бяха върнали в миналото. След малко той каза:
— През 1918 година Курт водеше лична битка с британците. Той рядко запазваше хладнокръвие спрямо тях. Тъкмо обратното — устремяваше безразсъдно машината си срещу тях и нападаше формациите им с яростта на човек, обладан от зъл дух. Когато беше във въздуха, непрекъснато ругаеше, беснееше и размахваше юмруци срещу тях от кабината си. При излитане така форсираше мотора си, че „Албатрос“ се отлепяше от земята като подплашена птица. Когато обаче не патрулираше и успяваше за известно време да забрави за битката, той ставаше весел човек, с огромно чувство за хумор и нямаше нищо общо с американската представа за германския войник.
Пит поклати бавно глава и се усмихна с половин уста.
— Простете ми, хер Фон Тил, но повечето от другарите ми по оръжие още не са срещали германски войник, който да се залива от смях.
Възрастният германец подмина забележката му. Лицето му остана сериозно.
— Краят на Курт дойде от хитър британски номер. Те изучавали много внимателно тактиките му и не след дълго разбрали, че слабостта му е да напада и разрушава балоните им за наблюдение. Тогава направили основен ремонт на един използван балон, напълнили коша му със силно взривно вещество и качили в него сламено чучело в униформа. Пуснали до земята детонираща жица и зачакали появата на Курт. — Тил се отпусна в креслото и вдигна поглед към тавана, но без да го вижда. Умът му обаче виждаше небето такова, каквото е било през 1918 година. — Те не чакали дълго. Още на другия ден Курт прелетял над съюзническите фронтови линии и видял балона да се полюшва бавно от морския бриз. Той несъмнено се е почудил защо от земята не откриват огън, а наблюдателят, подпрян на перилото на коша, изглеждал заспал, тъй като не направил никакъв опит да скочи с парашута си и да се приземи благополучно, преди стрелбата на Курт да превърне напълнения с водород балон в облак пламъци.
— И изобщо не е подозирал, че е било клопка?
— Не. Балонът е бил на мястото си и за Курт е представлявал неприятелят. Без много да му мисли, той предприел атаката. Приближил се до балона и куршумите от картечниците му „Спандау“ започнали да раздират напълнената с газ тънка материя. Изведнъж балонът избухнал силно и всичко наоколо се покрило от пламъци и дим. Британците детонирали взривното вещество.
— Значи Хайберт се е разбил над съюзническите линии? — попита Пит замислен.
— Курт не се разбил след взрива — уточни Тил, връщайки мислите си към настоящето. — Неговият „Албатрос“ прелетял през ада, но верният му самолет, който го извеждал невредим от толкова много въздушни боеве, бил сериозно засегнат, а Курт — тежко ранен, но той продължил да лети над македонското крайбрежие и се загубил от поглед над морето. Никой не видял повече „Ястреба от Македония“ и легендарния му жълт „Албатрос“.