Средиземноморският храст

— Никаква ли следа от самолета или от приятеля ви не е намерена?

— Никаква. Братът на Хайберт се опита да го издири след войната, но лобното място на Курт си остана загадка.

— Брат му също ли е бил летец?

— Не. Той беше офицер от германските ВВС. Срещах се с него няколко пъти по различни поводи преди Втората световна война.

Пит потъна в мълчание. Разказът на Фон Тил звучеше като прекалено добре заучен, помисли си той и се изпълни с чувството, че е бил използван като дървена примамка за лов на патици. Лека, но заплашителна тръпка премина през него. Чу потракването на високи токчета и разбра, без да се обръща, че в стаята влезе Тери.

— Здравейте! — прозвуча безгрижно и весело гласът й.

Пит се извъртя на мястото си и я погледна. Тя беше облечена с къса над коленете рокля, наподобяваща римска тога, която разкриваше тънките й крака. Хареса му цветът й — златистооранжев, който подхождаше на черната й коса. Погледът й мигом бе привлечен от униформата на Пит. Лицето й леко пребледня и тя притисна с ръка устните си, както бе направила и на плажа, когато го бе видяла да се размърдва. После се усмихна плахо и пристъпи към него, излъчвайки сексапилна красота и сърдечност.

— Добър вечер, прелестно създание — отвърна чистосърдечно Пит, като пое протегната й ръка и я целуна.

Тери се изчерви и се вгледа в усмихнатото му лице.

— Тъкмо щях да ти благодаря, че дойде — заговори тя, — но сега, като виждам какъв гаден номер се опитваш да ми извъртиш, смятам да те изритам по проклетия ти…

— Не го изричай — прекъсна я Пит и разтегна устни в сатанинска усмивка. — Знам, че няма да ми повярваш, но тъкмо днес следобед командирът на базата ме свали от боклукчийската кола, назначи ме за пилот и ме повиши в чин майор.

Думите му я разсмяха.

— Как не те е срам! Каза ми, че чинът ти бил по-нисък от сержантския.

— Не, казах само, че никога не съм имал чин сержант, което е самата истина.

Тя плъзна ръка под мишницата му.

— Отегчи ли те чичо Бруно с разказите си за голямата война?

— Не, не ме отегчи, а по-скоро ме плени.

Очите й, въпреки усмивката, се изпълниха със страх. Пит се запита какво ли си мисли тя.

Тери заклати глава.

— Ама и вие, мъжете, с тия ваши военни случки… — Тя оглеждаше униформата на Пит и не можеше да повярва, че това е същият мъж, с когото се бе любила на плажа. Този тук беше далеч по-очарователен и изискан. — Чичо Бруно, ще ти отнема сега Дърк. Можеш да го имаш след вечеря.

Фон Тил удари токове и се поклони.

— Както кажеш, мила моя. През следващия час и половина ти ще бъдеш нашият командващ офицер.

Тя сбърчи нос и отвърна:

— Много мило от твоя страна, чичо. В такъв случай първата ми заповед към вас двамата е: „Ходом марш към трапезарията!“.